„Екогласност ще изчисти
Наш’та хубава страна,
Бюрократи, формалисти
Ще натика вдън земя!“
(Химн на „Екогласност“, април 1990 г., текст: Виолет Цеков.
Оригинален текст: Иван Вазов, 1976 г.
Музика: Панайот Пипков, 1902 г.
Колкото и да е забавно участието в избори, то става досадно, когато се повтаря много често. Затова, струва ми се, облекчението е естественото преобладаващо настроение от началото на тази седмица – България ще има правителство. И то е такова, каквото можеше да бъде съставено.
Може да се гадае колко дълговременно ще е то, но е по-важно човек да се ориентира в онова, което правителството ще прави. Особено в сферата на икономическата политика.
В преамбюла към Споразумението за съвместно управление на икономиката са представени всички класически цели на тази политика: ръст на доходите и достоен живот.
Те са формулирани в страдателен залог, което предполага, че правителството ще „изгради“ виждане за просперираща „икономика на висока добавена стойност (чрез стимулиране на иновации, развитие на човешкия капитал, високоплатени работни места, развита бизнес среда, подобрено и ефективно управление на държавните предприятия)“ и „зелена и дигитална трансформация (за развитие на младежките образователни и спортни програми и политики за нашите деца)“.
Също в страдателен залог е формулирана и първата всъщност икономическа цел: „съдебна реформа, която да доведе до независимост, прозрачност и връщане на доверието в правосъдната система, като се акцентира върху защитата на правата и законните интереси на гражданите и стопанските субекти, и се създаде ефективна и отчетна прокуратура“.
Икономически език
Пак в преамбюла думата „държава“ се употребява пет пъти (в единия от случаите по-скоро в смисъл на „икономика“), „корупция“ – три пъти и „икономика“ – един път. „Инфлация“ – нито един път.
„Икономика“ срещу „инфлация“ – 30:1
В областите на отговорност и политики на отделните министерства за „икономика“ става дума около 30 пъти, „национални“ интереси, приоритети и предприятия – 30, за „корупция“ се говори 18 пъти, а за „инфлация“ – един път, като задача за наблюдение от министерството на финансите в рамките на процеса на присъединяване към еврозоната. Която пък е спомената девет пъти. Изрично е посочено, че въвеждането на еврото трябва да стане при сегашния разменен курс на лева.
Тази словоупотреба е важна. Интересен факт е, че разделът (приложението) „Икономика“ е претъпкан с подчертани думи и фрази. Само в четири изречения този похват не е използван. Съставителите на програмата в икономическата област явно са мотивирани от един руски афоризъм от XIX век, че умните мисли приличат на думи, написани в курсив. Следователно: колкото повече курсив, толкова повече умни мисли.
Курсът на лева, цените, растежът
Многократно обещаваното запазване на разменния курс на лева на икономически език означава, че програмата за управление търси стабилност на цените или възможно най-ниската инфлация. Това може да бъде направено и без влизане в еврозоната и наблюдение на инфлацията само по този повод. Проблемът засега изглежда е до голяма степен в самата зона, както ще стане дума по-долу.
Постоянството на цените е сред най-често споменаваните цели на всяка страна
На икономически език постоянството на цените е сред най-често споменаваните цели на управлението на стопанството на всяка страна. С инфлацията и инвестициите, липсата на първото и наличието на второто, са свързани и икономическият растеж и ръстът на доходите, съответно донякъде и приходите в държавния бюджет, частните пенсионни и здравни фондове. Ако тези цели са постигнати, може да се очаква, че ще има и поносима, естествена и временна безработица, свързана с технологичния напредък, и разходите по прехода от заварени технологии и методи на фирмено управление към други.
Впрочем, „растеж“ се споменава пет пъти, най-често в контекст с „иновации“ (терминът е употребен 30 пъти). А за самите иновации се предвижда да се обсъди специален закон, очевидно замислен поради обещаните петнадесет-двадесет държавни институции и схеми за тяхното финансиране. Половината от тях – за малки и средни предприятия.
Между другото „частен сектор“ и „частна собственост“ не се споменават в програмата. Но понякога се имат предвид при публично-частните партньорства (два пъти споменати) и при регистрите, но не в смисъл на защита на собствеността и осигуряване на изпълнението на договорите.
Правосъдието като част от икономиката
Върховенството на закона е най-важната част от икономиката. Частта „Правосъдие“ в програмата има потенциал да подобри управлението на закона и да ограничи изземването на богатство и рекета, които донякъде вече са държавна традиция.
Изземването на богатство и рекетът донякъде вече са държавна традиция
Рискът е реформата да се сведе до смяна на личности и възпроизвеждане на същото под други имена на възникналите напоследък специализирани звена на правораздаване и конфискация без съд. Които с право са нарочени за разтуряне.
Между другото в законодателната програма на новото министерство на правосъдието има заложени идеи, което не са доказано добри – например законопроекта за частния фалит, предлаган отдавна абстрактно от БСП, ВМРО и други партии.
Някои неясноти и законодателство
В бюджета за 2022 година е даден много широк диапазон свобода на правителството и финансовия министър – дефицит от 3.5 до 4.5% от БВП. Иначе казано, това е от 0 до приблизително 6 000 000 000 лева, защото дефицитът може да бъде балансиран и с недостиг под 3-процентния праг. Такава е препоръката на Фискалния съвет и на мнозина разумни икономисти. Политиката на бюджетни дефицити се предлага от години от БСП и икономисти с афинитет към държавна интервенция в икономиката.
Положително е, че най-накрая се предвижда 1/5 от подоходните данъци да остава в общините, където е произведен. Но се казва, че консултациите предстоят, макар да е възможно пилотно, на извадково-проверовъчен принцип (и съгласие) тази реформа да започне в относително бедни и статистически представителни общини.
„Демократична България“ най-после е прокарала повече свобода за регистрация по ДДС за отделните хора и еднолични търговци. Но данъчната тежест върху работниците и работодателите вероятно ще нарасне поради козовете на други партии и личности в коалицията.
Инфлацията изглежда вече трайна практика на ЕС
Инфлацията и дерогацията на бюджетните правила (и изобщо на т.нар. „правила за стабилност и растеж“) изглеждат вече трайна практика на Европейския Съюз. Поради поведението на правителствата от Еврозоната вече и формално се предлага отпадането на ограниченията за 3% бюджетни дефицити и 60% държавен дълг спрямо БВП. Това е една от важните причини да бъде запазвана системата на валутен съвет в България. Но онова, което е предвидено за обществено обсъждане, са обясненията защо страната следва да въведе еврото.
Наистина е обещана стабилност на данъчната среда, привличане инвестиции и иновативност. Дори е споделена идея за „финансов хъб“.
Какво е „финансов хъб“
Това е вече изпълнен замисъл при преките данъци. След първото опростяване и намаляване на данъците през 2000 г. България е с най-бърз ръст на реалните заплати и богатство в Европа. Това се вижда от годишните доклади на Креди Суис за богатството и може да бъде проверено по съответната база данни, която обосновава тези доклади*.
На замисъла за „хъб“ противоречи пропагандираното повишение на максимални осигурителни прагове. Казаното по този повод е много неясно и аргументите са от областта на профсъюзния жаргон.
Ръстът на максималния осигурителен праг противоречи на замисъла за „хъб“
Във всеки случай е ясно, че такава политика би изгонила или мотивирала към укриване на данъци порядъчни и относително млади хора, които са имали неблагоразумието да декларират доходи два пъти над средната брутна заплата.
Тази политика няма фискален смисъл за НОИ, приходът би бил около 60 пъти под сумата на трансфера от централния бюджет за 2020 година. Сигурно е обаче, че частните капиталови пенсионни схеми (с ръст от четири пъти след 2000 година, приблизително 11 милиарда евро) ще понесат част от удара. Това би било антипромяна.
И още за данъците
Очевидно е, че ще има нови данъци, най-вече поради политиките на ЕС – нови ставки за на акцизните стоки (където стойностите за България са ниски), въглероден данък или квази-данъкът през МРЗ и/или прилагането на проекто-директивата за европейска МРЗ.
Семейното подоходно облагане, също предлагано от БСП и ВМРО, е с мъгляви положителни перспективи. Вероятно догодина ще се окаже, че средният размер на едно семейство е около или под 2.5 човека, а за семействата с деца вече са въведени данъчни облекчения. Иначе казано, цялото усилие няма особен смисъл.
Социалните помощи, също свързани с данъците, отдавна плачат за диференциран подход. Съответните модели бяха разработени, предложени и обсъдени през юли тази година, но служебните правителства се въздържаха от увеличение на обхвата и рационализация на помощите.
Какво значи „национален интерес“
Замисля се промяна на концесионното законодателство и практика „в защита на националния интерес“ и с ориентир „средни европейски стойности“. В името на този интерес в тази област досега са правени по-скоро злини. Законодателството бе подобрено за полезните изкопаеми, а за другите концесии партиите в правителството, а и бъдещият финансов министър – по повод металургичните концесии, засега сипят само заплахи.
Опазването на „национален интерес“ в икономиката винаги е било аргумент на „Атака“ и ВМРО, а понякога на ГЕРБ и ДПС
„Национален интерес“ в тази област винаги е бил аргумент на Атака и ВМРО, а понякога на ГЕРБ и ДПС. А лозунгът „България над всичко“, който за първи път бе използван у нас в предизборната кампания на БСП от 1990 година, е много недалновиден ориентир в разбирането на „национален интерес“. Между другото според член 18 от Конституцията, 21 изключителни права са определени като „принадлежащи на държавата“ и през 1991 година се предполагаше, че са защитени.
Изобщо приоритетните проекти засега приличат на двата вида животни от една класификация на Мишел Фуко – принадлежащи на „Китайския император“, тоест на Държавата, и други.
Европейското „сравнение“ е, меко казано, безсмислено – там добивната промишленост има по-малък дял, отколкото в България. Усилието да се намери някакъв общ знаменател на облагането на концесии би приличало на търсенето на общ знаменател между слонове и четки за зъби.
В туризма и много други отрасли, правителството остава или дори увеличава ролята си на „основен играч“.
73 законопроекта
Сред 73-те законопроекта има много предложения, вече застъпвани и по-рано от неправителствени организации. Но има и системна неяснота.
Освен споменатите вече замисли, се предвиждат например и промени в ГПК и в закона за частните съдебни изпълнители (ЧСИ). На ЧСИ искат да дадат работа по събирането на вземания на НОИ и здравната каса.
Идеята е по-добра от предлаганото от профсъюзите криминализиране на неплащането на осигуровки, граничещо с открит рекет. Но неплащането на тези данъци върху труда може да се дължи на политики, законодателство, на пазарни стресове и външни шокове.
Възнаграждението на частните съдебни изпълнители не е променяно от 2006 г.
Възнаграждението на ЧСИ не е променяно от 2006 година и не е ясно как биха били в състояние да вършат повече работа.
За всички законодателни идеи все пак има заявление за обосноваването им чрез анализ на ползи и разходи. Но общо правило е, че разходите се неглижират, а ползите винаги се преувеличават от онези, които предлагат идеята.
И нещо оптимистично
Добре е, че е за пореден път след 1990 година се говори за нов политически морал, и е добре той да се доказва с ходене пеша или с пътуване с градския транспорт.
Ако се върна към езика на споразумението, той не само „бори“ корупцията и е модерен, но и възпроизвежда шаблони от реториката „новото поколение“ на Европейския съюз: „държавата“ не вярва на хората, но политиците им обещават щастие.
* Освен това идеята за такъв „хъб“ вече бе част от план за дълбоки реформи през 2006 – 2008 година, с обосноваване, оценка на въздействието и обществено обсъждане. Тогава, зад кулисите, БСП и ДПС, страхът „какво ще каже ЕС“ и публичните коментари на германски (председател на комисия в Бундестага) и шведски социалисти (тогавашният министър председател) спряха осъществяването на замисъла.
** Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
