Снимка: Bloomberg L.P. |
Правителствата и централните банки в Европа започват да приемат микс от икономически политики, до които последно е прибягвано отпреди световната финансова криза, а това потенциално слага началото на нова ера на безпокойство за пазарите, пише Bloomberg.
Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да повиши лихвите през юли в опит да пребори инфлацията, докато страните членки на еврозоната предприемат ходове в подкрепа на търсенето чрез експанзионни бюджети.
Но дори когато централната банка може да ограничи стимулите сега, когато правителствата също се намесват с подкрепа, то по-високата цена на заемите в крайна сметка ще натовари публичните финанси на страни като Италия.
Колко дълго може да продължи този микс ще зависи от нагласите на инвеститорите да продължат да финансират обременените с дълг правителства, от решимостта на ЕЦБ да пребори инфлацията и от способностите й да държи пазарите под контрол.
Някои икономисти, като Жил Моек, главен икономист в AXA Investment Managers в Лондон, се съмняват, че новата фискална и парична комбинация на еврозоната може да се използва твърде дълго време.
„Принципно, това дава повече пространство на ЕЦБ за ускорена нормализация, но има ограничения“, каза Моек. „Въпросът е какво ще приеме пазарът по отношение на фискалните стимули, които вече няма да са подкрепени от извънредната парична политика“, коментира експертът.
Въпреки че ЕЦБ все още не се е присъединила към световната тенденция на затягане на паричната политика – част от която са Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ) – звездите се пренареждат във Франкфурт и показват началото на серия от лихвени повишения, която ще започне през юли. Това е месецът, посочен от редица представители на банката, включително от гуверньора Кристин Лагард.
Междувременно правителствата продължават да са в режим на стимули, въведени още в началото на пандемията. Еврозоната записа бюджетен дефицит от около 7% и 5% през съответно 2020 г. и 2021 г. и въпреки че първоначалните планове на региона бяха да се съобрази с по-ниските тавани за заеми на Европейския съюз (ЕС) за догодина, сега това е малко вероятно да се случи на фона на войната в Украйна.
Освен да облекчат инфлационния натиск върху домакинствата и компаниите, правителствата са изправени и пред предизвикателството да се откажат от руския внос на енергоносители и да увеличат военните си възможности. Това ще струва общо около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) до края на следващата година, като по-голямата част от разходите ще са през 2022 г., сочи анализ на икономисти от UBS.
Досега разхлабената парична политика подкрепяше тази щедрост чрез ниски лихви и покупка на облигации. Сега това се променя, като извънредните покупки на нетни активи са на пауза, а цялостните количествени облекчения предстои да бъдат прекратени.
„До миналата година ЕЦБ на практика купуваше – чрез програмата за количествени облекчения – всички нови емисии и сега страните ще трябва да ги положат на финансовите пазари“, каза Силвия Арданя, икономист в Barclays в Лондон. „Нагласите на инвеститорите да приемат по-високи равнища на емисии със сигурност са по-чувствителни към цената“, допълни Арданя.
Реакцията на пазара бе разпродажби на облигации от еврозоната, като доходността по 10-годишните германски държавни ценни книжа (ДЦК) достигна 1% този месец за пръв път от 2015 г.
В случай на силно покачване на доходността по ДЦК на по-слабите страни членки на еврозоната, ЕЦБ подготвя инструмент, който според Bloomberg Economics може да бъде необходим в даден момент.
Икономистите в Morgan Stanley предупреждават, че може да отнеме време да се материализира натискът върху правителствата, тъй като дългосрочната същност на държавния дълг дава известна изолация. В свой доклад от по-рано този месец експертите посочват, че покачването на лихвите и спирането на покупките на облигации ще се отразят „единствено в по-продължителен период от време“.
И все пак възможността по-високите лихви да увеличат натиска върху правителствата бе спомената и от гуверньора на Френската централна банка и представител на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало.
„Управителният съвет ще действа, колкото е необходимо“, увери Дьо Гало. „Затова е важно властите, отговарящи за фискалната политика, да осигурят устойчивост на дълга на фона на покачването на лихвите, което започна и ще доминира през следващите години“, посъветва централният банкер.
Изчисленията на Френската централна банка показват, че след 10 години увеличение от 1% на лихвите ще представлява допълнителни разходи от близо 40 млрд. евро, което е почти еквавилент на разходите на страната за отбрана.
Като се имат предвид пазарните рискове в региона, това дали ЕЦБ ще има свободата да действа, както намери за подходящо, за да се справи с инфлацията, остава въпрос без отговор.
„Фискалната политика може би прави малко повече, а централните банки – малко по-малко, но знаем, че сегашните условия може бързо да се влошат“, каза Лудович Субран, главен икономист в Allianz SE. „Трудно е да си представим сценарий, в който централните банки могат да повишават лихвите, както пожелаят“, коментира Субран.
