Фондация „Димитър Цонев“ връчи своята награда за цялостен принос в журналистиката на водещата на предаването „Брюксел 1“ Милена Милотинова.
Тази награда е особено ценна за мен, тя е на името на Митко Цонев, работили сме заедно много години, 8 години сме се сменяли като водещи на „По света и у нас“. Много трудни моменти сме имали и сме ги преодолявали, но и много щастливи такива. Съжалявам, че Митко си отиде толкова рано, имаше още какво да даде на българската журналистика. Взаимно сме се учили от действителността, от бурното време, в което живеехме“, каза Милотинова в студиото на „България сутрин“, каза Милотинова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Тя сподели, че 90-те са били едни от най-бурните времена за българската журналистика.
„Тогава събитията се случваха главоломно бързо. В България за дни се случваха неща, които в други страни се случваха за години. Целият ни живот се преобръщаше, ние се учихме в движение. Задочно много съм се учила от Нери Терзиева, Асен Агов. Ние всъщност ги сменихме тях на екран. Това време беше изключително интересно за нашата професия, страхотен професионален шанс“, допълни водещата на „Брюксел 1“ в ефира на Bulgaria ON AIR.
Попитана какво ѝ е взела и какво ѝ е дала журналистиката, тя отговори: „Професията ми даде много, взе ми голяма част от свободното ми време. При нас няма събота, няма неделя. За всеки журналист, който държи на своята работа, е така. Трябва да отговаряме на събитията. Имала съм не един и двама много трудни събеседници. За последното си интервю с еврокомисаря Оливер Вархей водих кореспонденция месеци наред, но хората виждат готовия продукт. За тези 15 минути ние работим страшно много.“
А след интервюто с Вархей, намерило отражение и в македонските медии, и македонският външен министър заяви, че би отворил вратите си за македонските българи: „Можеха и досега да ги приемат в македонските министерства. Става въпрос за нарушаване на човешки права в 21 век. Може би това, което каза комисарят Вархей охрабри и министър Османи да обяви, че би приел македонските българи. Друго важно от това е интервю е, че еврокомисарят ще провери за законодателството, което беше проведено по бързата процедура срещу клубовете на македонските българи. Не мога да гадая дали комисарят в момента на интервюто не се сети за тези законови поправки, или наистина не е проследил това извънредно бързо законодателство, но аз днес ще изпратя до него информация за тези законови текстове.“
Попитана за съвет към младите журналисти, Милотинова каза: „Да не губят любопитството си. Защото то ги води към истината. А истината е основното, с което журналитиката не трябва да прави компромис. Понякога истината е твърде шокираща. И аз съм имала такива случаи. Например с филма „Само защото бяха българи“ от 1999 година за репресиите във Вардарска Македония 1944 – 1945 година и след това, в който се говори за лагерите, затворите, дори за физическото погубване на хора – истината беше доста шокираща, дори за самата мен. Но не трябва да спестяваме истината. Трябва да я прочетем, за да можем да продължим нататък. И това, което показа този филм, многократно излъчван по БНТ дори 20 години по-късно – и тази, и миналата, и по-миналата година, сега го виждаме в двустранния Протокол между София и Скопие, който е неразделна част от преговорната рамка на РСМ. Една от точките в този Протокол е реабилитация на жертвите на комунизма – нещо, за което този филм разказва подробно. И втората, която е не по-малко важна точка, е РСМ да отвори архивите на бившата Държавна сигурност – УДБА. Тези въпроси ще бъдат следени вече и на европейски ниво,“ каза Милотинова.
