Списъкът на знаковите фигури от прехода, които се появиха на гърба на снимка, която прокуратурата откри при претърсването на офисите и къщите на братя Бобокови, предизвика стотици коментари в социалните мрежи и роди десетки конспиративни теории, пише „Стандарт“. Някои дори събраха числата, нахвърляни в листчето и получиха сумата от близо 7 милиарда.
Различни са версиите какво означават цифрите, написани срещу имената на известните бизнесмени. Почти единодушно е мнението, че те се отнасят за края на царското управление. Потвърждение на това е включването в списъка на Емил Кюлев, който бе застрелян през 2005 година и на Дарина Павлова, наследник на милионите на Илия Павлов, убит през 2003-та.
1. Клуб „Възраждане“
Повечето анализатори свързват списъка със сдружението на едрия бизнес по оново време – клуб „Възраждане“, тъй като много от имената са членове в него. Самите Бобокови влизат в бизнескръжеца през 2004-та година. По онова време сдружението приема за членове и двойката – обозначена с „Иван и Елена“, които някои колеги изтълкуваха като Костови, но става думи за съдружниците в „Рей холдинг“- фирма, най-вече известна с ремонта на вагоните.
Списъкът обаче далеч надхвърля участниците във „Възраждане“, а в същото време пропуска някои от тях, като например Добромир Гущеров. Всеизвестно е, че в бизнессдружението всеки участник е попълвал справка с активите и богатството си.
Затова и една от версиите за този списък е, че Бобокови са ползвали тези цифри, които по-късно излязоха в една от първите класации на списание „Форбс“ за най-богатите в България. Въпреки това, те са занижени в сравнение с публикуваните тогава данни в рейтингите. Най-фрапиращ е примерът с Васил Божков, срещу когото е записана сумата от 600 милиона долара, докато в класацията на най-богатите от Източна Европа, той вече фигурира като милиардер.
2. Нов транш от червените куфарчета
Според втората версия сумите не са активи, а задължения. Митът за червените куфарчета от зората на демокрацията изглежда много подходящ за случая, но е малко вероятен, защото в списъка липсват играчите от началото на 90-те, които с парите на задграничните дружества на БКП източиха предприятия и си направиха банки.
Това не са и парите за участие в приватизацията, тъй като сладките парчета от баницата вече са били раздадени по времето на Виденов и Костов на повечето хора в този списък. Съществува обаче вариант тези пари наистина да са заемен капитал, някаква втора хазна за обществени харчове на избраните бизнесмени.
Не е изключено това да е и нов транш от заграбеното злато на социализма.
3. Фонд за спасение на България
Третата версия за списъка се появи в „19 минути“. Според нея описаните пари са били лептата на всеки от бизнесмените за Фонд за спасение на България. Фондът е трябвало да бъде създаден през 2005 г. с цел да събере около 2 млрд. лв.
В списъка на братя Бобокови е отбелязано кой бизнесмен с какви средства ще се включи, а плюсчетата са за тези, с които вече е разговаряно. По този начин те са искали да противодействат на чуждите инвеститори, навлизащи мощно в страната и заплашващи българския бизнес.
„Целта беше всеки да отдели средства, които да бъдат инвестирани отново в икономиката и участие в големи приватизационни сделки. Така средствата, предприятията и бизнеса щяха да останат изцяло български“, коментират анонимни бизнесмени. Според тях причината да се обединят била патриотична – да се противодейства на чуждите компании, които са били лансирани по времето на царския син Кирил и близките му Милен Велчев и Николай Василев.
Един от най-големите двигатели на проекта бил покойният Младен Мутафчийски, оръжеен търговец и собственик на комплекса „Хелена ризорт“ в Слънчев бряг. Фондът обаче така и не се създава, защото не била изчистена структурата и чисто по български се скарали кой да поеме самото управление на средствата.
Плановете обаче били грандиозни, фондът трябвало да доминира над останалите бизнесорганизации и той да определя стратегическите решения за развитието както на различните отрасли, така и на цялата националната икономика.
Забавянето на проекта обаче било фатално, защото с влизането ни в Европейския съюз посоката на развитието ни се променила.
