Преди близо две години Русия започна пълномащабна и непровокирана война срещу Украйна. Тази промяна на средата за сигурност в мирна Европа разпали дебати за връщането на военната повинност, по-известна като наборна служба или казарма.
Въпросът беше повдигнат най-вече в граничeщите с агресора балтийски и скандинавски държави, както и в Полша, Румъния и България. Високата смъртност в битките на територията на Украйна показа, че и в наши дни са критично необходими способности за бързо възстановяване на военните сили.
След началото на войната само Латвия върна наборната служба и от 1 януари 2024 г. ще има задължителна казарма.
„Непровокираното нахлуване на Русия в Украйна наложи повторното въвеждане на задължителна военна служба в Латвия, въпреки че страната вече е член на НАТО“, каза президентът Едгарс Ринкевич пред Current Time на 15 януари.
Възможно е задължително военно обучение под някаква форма да въведе и България, макар и не веднага. Причината е, че няма желаещи за професионалната армия, няма желаещи за резерва на армията, а във военновременния резерв (запаса) няма обучени хора след отмяната на казармата през 2007 г.
Къде има казарма
Повечето страни от НАТО и ЕС преустановиха военната повинност през двете десетилетия след края на Студената война.
Литва обаче върна задължителна военна служба за мъжете на възраст от 18 до 26 години още през 2015 г. и причината бяха действията на Русия в Украйна – незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Тогава, очаквано, казармата е възстановена и в самата Украйна.
Само Дания, Естония и Гърция имаха задължителна военна служба към 2022 г.
Сред 30-те европейски държави членки на НАТО само Дания, Естония и Гърция имаха задължителна военна служба към 2022 г. Казарма има и в новия член на НАТО Финландия, както и в Швеция, която все още не е приета в Алианса заради възражения на Унгария.
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус каза преди година, че е било „грешка да се преустанови задължителната военна служба“ в Бундесвера. Въпросът беше повдигнат и в Холандия, Полша и дори в Италия.
Нито една от тези страни още не върнала наборната служба. Но това не значи, че не се въвеждат алтернативи за укрепването на войската на фона на действията на Москва.
Вместо възстановяване на казармата част от страните разчитат на увеличаване на броя на професионалните войници и попълване на резерва на армията – в него службата е доброволна. През септември 2023 г. Полша направи план за удвояване на въоръжените си сили до 300 000 души до 2035 г. Това трябва да стане с привличане на професионални войници и доброволци.
Нахлуването на Русия в Украйна накара огромен брой поляци от всички слоеве на обществото да се запишат като доброволци.
Не е най-доброто решение
Възстановяването на наборната служба не е най-доброто практическо решение за увеличаване на твърдата сила за повечето държави от НАТО, пише Франц-Стефан Гади, анализатор в британския International Institute for Strategic Studies, в статия за „Форин Полиси“. Връщането на наборната служба не само ще бъде финансово изтощително, но и ще изисква сериозно преструктуриране, което ще остави тези сили уязвими за няколко години, се каззва в анализа му.
По-скоро реформирането и разширяването на резерва би било финансово по-малко натоварващо, политически по-лесно за изпълнение и военно по-ефективно, пише Гади. Той смята, че реформирането на резерва би спомогнало за повишаване на устойчивостта на европейските страни в НАТО при евентуална бъдеща война с висока интензивност срещу друга голяма военна сила. А според логиката на възпирането, това би помогнало да се намалят шансовете за военен конфликт на първо място.
Всяка европейска армия разполага с резерв, предназначен да бъде задействан при извънредни ситуации, включително при опасност от предстоящ военен конфликт, за да допълни войските на активна служба.
България практически няма резерв
Резервът в Българската армия би трябвало да е от 3000 души, но реално е попълнен на не повече от 15%. Броят на въоръжените сили (включително резерва) е около 37 000 души при заложен брой от около 43 000.
Резервът на въоръжените сили се състои от доброволен резерв и запас. Първият е предназначен да допълва армията в мирно време, а запасът – при война. Резервистите подписват договор с армията, получават известна сума пари и без да бъдат викани, а когато са призовани, те получават заплата като професионални войници. Основните причини резервът да е празен са слабата финансова привлекателност на службата и работодателите, които не искат служителите им да отсъстват дълго от постоянната си работа.
България няма подготвени хора дори за запаса
В запас са всички граждани, които някога са полагали военна клетва, както и упражнямащите някои конкретни професии. Тъй като казармата беше отменена през 2007 г., България няма подготвени хора дори за запаса.
В програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 година, която беше приета от последното служебно правителство, но парламентът я отхвърли миналата година, се предлагаше след 4 години да бъде въведена задължителна военна подготовка, ако няма достатъчно желаещи за доброволна военна подготовка.
Доброволен резерв и пропаганда
Очаква се решение на проблема да бъде дадено в националната отбранителна стратегия на България, която е на фаза обществено обсъждане. Един от вариантите е да се разчита на срочна служба от 6 месеца в доброволния резерв. Тази възможност съществува от две години и беше рекламирана като „доброволна казарма“ от бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов. Участващите в курса вземат не по-малко от 1200 лева месечено, защитени са от уволнение от другата си работа и лесно могат да останат в армията като кадрови военнослужещи.
През първата година – 2022 г., към курса е имало голям интерес, според данни на МО, поискани от Свободна Европа. Тогава пълно военно обучение от 6 месеца са преминали 202 български граждани. Половината са били до 25-годишни, 24% – до 30 години. За 300 обявени места са кандидатствали 531 души. Това не е довело до увеличаване на доброволния резерв. Повечето са подписали договори за военна служба, а в доброволния резерв са останали само четирима.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов обаче каза пред БНР, че вече няма такъв интерес. „Намаля интересът и към кадрова военна служба във въоръжените сили, намаля и интересът към този курс и вече не са по 300, а по 100 човека, но ние обявяваме тази подготовка. И 50 кандидати да има, този курс се провежда, но числото на подготвените хора не позволява да попълним резерва в кратки срокове“, каза той.
Според министъра на отбраната Тодор Тагарев желаещите намаляват заради „мощната дезинформационна кампания и пропаганда, която е в проруски и антибългарски интерес“. Няколко пъти той даде пример с фалшивата новина, че България щяла да изпраща войници в Украйна.
„Обсъждаме всякакви варианти“
Министър Тодор Тагарев отказа да представи идеите за попълване на резерва пред депутатите от ресорната комисия, „тъй като изискват много широко обществено обсъждане“. Срокът за предварителни дискусии по отбранителната стратегия е до края на февруари. „Много е сериозен проблемът“, каза Тагарев. Той добави, че трябва да се направи проучване кои мерки ще бъдат приети от обществото и кои не.
„Обсъждаме всякакви варианти“, каза Тагарев на въпрос на Свободна Европа дали въвеждането на задължително военно обучение е сред опциите.
Една от тях е и военното обучение да стане задължително за онези, които искат да заемат постове в Министерството на вътрешните работи (МВР) или в държавната администрация. Търси се варианти за повишаване на заплащането в доброволния резерв.
