„Експлоатация на труд“ и „модерно робство“ са често използвани фрази, когато говорим за шивашката промишленост.
В световен план, активисти са обединени срещу тежките условия на труд в индустрията главно в Азия. Но в България, заплащането в сектора е по-ниско дори от това в Китай. Как изглежда шивашката промишленост у нас днес, какви са проблемите на работниците и има ли надежда за промяна, вижте в репортажа на Мина Петрова по БНТ.
Бивш работник в шивашки цех: „Оставаше се след работно време. И те задължаваше.“
БНТ: А извънреден труд, заплащаше ли се както трябва? – Не.
Иван Панчелиев, крояч: Едно потъпкване на човешките права.
Така описват шивашката промишленост в България заетите в нея. Ниски заплати, 15-часови работни дни, страх от работодателя, забавено заплащане, тежки условия и липса на алтернатива. Така я описва и Иван. Крояч в един от най-големите цехове в страната от вече 15 години.
Иван Панчелиев, крояч: „Индивидът е сведен до ниво животно. За да не кажа добитък.“
У нас, най-голям е броят на регистрираните цехове в Югозападния регион – над 1 000. Отидохме да проверим условията там. Спряхме в Гоце Делчев: град, който на пръв поглед изглежда се развива и разцъфтява. Но на каква цена? На всеки ъгъл има шивашки цех. Някои са гаражи с по трима-четирима работници. Други – масивни предприятия със стотици служители. Но навсякъде практиките са едни и същи.
БНТ: При Вас какъв беше методът да Ви карат да работите извънредно? – При нас беше това, че нямаше с какво да си ходим.
Бивш работник в шивашки цех: „Идваше един момент, в 4 часа идваше и казваше че трябва да се остане, защото камионът чака, независимо, че работното време ми е до 5.“
Бизнесмените, често чужденци, откриват цехове в градове и села, където има много малко възможности за работа. Разчитат на отчаянието. Наемат местните хора, плащат им ниски заплати в замяна на нелегално дълги работни дни.
Скрита камера, шивачка: „Да ви кажа, ако няма извънредно, няма и пари, това е цялатаработа.“
БНТ: „И взимате колко, минималната заплата? – Минималната. Ако няма извънредни, по-малко.
БНТ: По-малко взимате, от 400 лв.? – Да.
Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“: „Определено може да се каже че шивашкият отрасъл е рисков по отношение на полагане на извънреден труд.“
Какво гласи Кодексът на труда?
Лариса Тодорова, държавен експерт в МТСП: „Тази дневна продължителност на работното време, може да бъде удължавана само в определени случаи, които са регламентирани. При сменно производство е възможно продължителността на една смяна да бъде 12 часа, но продължителността на една седмична продължителност може да бъде 56 часа.“
Законът е налице, а Инспекцията по труда е отговорната институция за налагане на контрол при неспазването му.
Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“: „За неговото полагане и незаплащане, законодателят е предвидил санкции в размер от 1500 до 15 000 лв.
110 000 човека работят в шивашката промишленост. Според доклад на международна неправителствена организация още 50 000 работят без сключен трудов договор. Поради липса на алтернатива. И на финала на нашия разговор, Иван ни разказва за погубената надежда. Дъщеря му е студент в София. Споделя, че я е изпратил в столицата с мисълта, че тя повече няма да се върне в родния си град. Изпратил я е с надеждата да не се налага да се разделят на Терминал 2.
Иван Панчелиев, крояч: „Ние създаваме децата си и искаме най-доброто за тях. И не искам моите деца да имат същите проблеми, които съм ги имал и аз… Не искам те да минат през тези безсънни нощи, в които се събуждаш, гледаш тавана и казваш ‘Утре какво? Утре как?“
А какво е да работиш между 60-80 часа седмично за заплата между 260-680 лв. и колко е силен наистина страхът от работодателя?
