Световната слава на Алиша Кийс идва в началото на 2000-те с неповторимата ѝ соул и R&B музика. Постепенно певицата, която в сряда навърши 42 годнии, започва да използва гласа си за редица каузи като борбата със СПИН в бедни държави, расизма, неравнопоставеността между половете.
Алиша Кийс е сценичният псевдоним на Алиша Оджело Кук, родена на 25 януари 1981 г. и израстнала в беден нюйоркски квартал във времена на гангстери, наркодилъри и проституция. Често облича момчешки дрехи, за да се чувства по-безопасно на улицата.
Отгледана е от майка си Терия Джоузеф, която работи на три места, за да издържа Алиша. По-късно Кийс казва, че до голяма степен наследява енергията си именно от нея.
„Винаги съм била трудолюбива“, казва тя пред Гардиън.
Певицата започва да свири на пиено едва на 7-годишна възраст, като първоначално изпълнява предимно класическа музика и джаз. Започва да композира, когато е на 14, а две години по-късно завършва Професионалното училище за изпълнителски изкуства в Манхатън като първенец на випуска.
След това е приета в Колумбийския университет с пълна стипендия, но се отказва още в началото, за да се отдаде на музикалната си кариера. И успехите не закъсняват – през 1998 г. подписва договор със звукозаписната компания Аrista Records, а три години по-късно излиза дебютният ѝ албум „Songs in A Minor“.
Песента „Fallin“ се превръща в абсолютен хит, а албумът печели пет награди „Грами“. Продадени са над 10 милиона копия по целия свят.
През 2005 г. Кийс печели още четири награди „Грами“, а през 2007 г. издава друг албум – „As I Am“. Той включва друг нейн хитов и награждаван сингъл – „No One“. Година след това песента „Superwoman“ носи на Кийс още една „Грами“ за най-добро женско R&B изпълнение. Музиката на Кийс е повлияна предимно от ранни соул изпълнители като Марвин Гей и Стиви Уондър.
Тя е участвала и като актриса в няколко филма. През 2011 г. режисира лентата „Five“, посветена на жените, страдащи от рак на гърдата.
За нея участието в проекти, свързани с хуманитарни каузи, е нещо обичайно. Тя е посланик на благотворителната организация Keep A Child Alive, която осигурява подкрепа на семейства с ХИВ и СПИН в Африка.
Кийс е носителка на наградата за Посланик на съвестта от Амнести Интернешънъл заедно с канадски активисти за борбата им за правата на коренното население. Тя е участвала и в кампании и акции против расизма и в подкрепа на равноправието на половете.
„Не осъзнавах, че съм тази дума – „феминист“. Казвайки това, аз съм много горда, че съм феминист“, казва тя за Гардиън.
Една от най-популярните ѝ песни е Girl on Fire (Момиче, което гори).
„Когато чуя тези момичета да пеят Girl on Fire с пълно гърло, да крещят на глас, това ме кара да плача“, казва още тп. „Написах тази песен за мен, за приятелка и за майка ми. Всички минавахме през нещо. […] Винаги е същото с всичко, което пиша. То идва от едно лично място.“
През 2016 г. тя започва да се появява на червения килим, на кориците на албумите си и на фотосесии без грим като жест на несъгласие със стандартите за красота, които смята, че са ѝ наложени, пише британското издание. Това първоначално предизвиква реакции в медиите.
„Но откъде се появиха тези идеи, че трябва да изглеждаш по определен начин, за да те смятат за красива?“, казва тя.
Кийс е омъжена за изпълнителя Касим Дейн от 2010 г., с когото имат двама синове.
