Монти Пайтън, комедийна група, (1969 – 1974)
Произход: Англия, Уелс, САЩ
Образование: Греъм Чапман – медицина в Кеймбридж и Лондон, Джон Клийз – право в Кеймбридж, Ерик Айдъл – Английска филология в Кеймбридж /и тримата участват в театралната школа в Кеймбридж/, Майкъл Пейлин – история в Оксфорд, Тери Джоунс – Английска филология в Оксфорд, Тери Гилиъм – Колеж по изкуствата, Лос Анджелис
Интереси: абсурд, хумор, телевизия, кино, театър, музика, история, философия
Известни с: „Летящият цирк на Монти Пайтън“ – телевизионен сериал на ВВС, 5 филма – „А сега нещо съвсем различно“, „Монти Пайтън и Светия Граал“, „Животът на Браян“,
„Монти Пайтън на живо в Холивуд“, „Смисълът на живота според Монти Пайтън“, 7 музикални албума
Признание: Според сериозните критици: „За света на телевизията, шоуто и абсурда, Монти Пайтън са онова, което са „Бийтълс“ за музиката“.
Коя е най-глупавата група в света? Мнозина смятат, че палмата на простотията държат „Монти Пайтън“, банда британски идиоти от 70-те години на 20 век. Те здраво се излагат 4 години с телевизионната поредица „Летящият цирк на Монти Пайтън“ и с пълнометражни филми, заради които може да ти прокапе разтопено желязо от носа.
Шестимата поотделно са пълни кретени, но работят заедно, без да се бият с лопати
Но аз смятам „Монти Пайтън“ не за най-глупавата, а за може би най-умната група в света. И не само защото петима от шестимата имат дипломи от Оксфорд и Кеймбридж, а само американецът Тери Гилиъм, който винаги се появява накрая, излага четата с прост колеж по изкуствата. Има още три причини. Първо – шестимата поотделно са пълни кретени, но работят заедно, без да се бият с лопати. Поне не през повечето време. Второ – те така умно подхождат към абсурда, че разбиват представите за него като нещо чуждо и страшно за човека. И трето, чувството им за хумор е величествено и опровергава критическата теза, че хуморът е противопоказен на модерното изкуство. Тук вече се появява Тери Гилиъм в раздрънкана рицарска броня, който ме удря по главата с гумено пиле, докато млъкна, за да не досаждам повече на хората.
„Всъщност нямаше истинска причина да правим онова, което правим – обяснява Майкъл Пейлин: – Но имаше причина, заради която правехме нещата изобщо без причина“. Пейлин учи модерна история в Оксфорд и пише скечове. С Тери Джоунс, който учи литература и средновековна история, правят едната пишеща двойка.
В летящия цирк Пейлин играе най-често човекът „Това е…..“ – вечно иска да обясни нещо, но никога не успява да довърши, защото пускат музика или заглавните надписи на епизода, гонят го от сцената или направо го изхвърлят в зловещия пейзаж отзад. Пейлин развива образа на „гамби“, чиято култова реплика е „мозъкът ме боли“. Тери Джоунс пък е най-прочут като голият тип, който свири на орган, поставен в езеро, на висока скала, в кочина. Той няма реплики.
Другата двойка в Монти Пайтън, която пише заедно, е Греъм Чапман – Джон Клийз. Те се срещат в Кеймбридж, в аматьорски театрален клуб. Клийз има ключовата роля на Водещия с репликата: „А сега – за нещо съвсем различно“. Приятелят му Чапман пък е неотразим като Полковника, който авторитетно се намесва, за да прекъсне даден скеч, ако реши, че е прекалено глупав дори за Монти Пайтън.
Самотният писач е Ерик Айдъл. Той учи в Кеймбридж английска литература, разбира от музика и композира някои от най-известните песни на Пайтън. Иначе в ролите е човек, обсебен от езика – онзи, дето говори с анаграми, другия, дето размества местата на думите или касапинът, който е ту учтив, ту груб в едно и също изказване. Скечовете на Айдъл често са на теми рок, секс, наркотици, те са отвъд ръба на допустимото – в Англия им се разминава, но в Щатите ги цензурират и момчетата изкарват сума пари от дела.
Другият самотник насред Монти Пайтън е Тери Гилиам, който винаги се появява накрая. Той не пише, а рисува и анимира, негови са запазените марки като гигантският крак, който стъпква текущата сцена, щом тя премине всякакви граници. „Да изрязвам разни неща и да ги раздвижвам беше най-простата форма на анимация, която познавам и аз я използвах постоянно“ – казва Гилиъм. Е, понякога се налага да се включи с роля и го прави, но анонимно –
Момчетата обаче не просто играят тази или онази роля, често създават и нещо като колективни образи
обикновено е рицарят с бронята, който разгонва досадниците или викинга, който пародира телевизионни принципи и подхвърля по някоя безсмислена дума. Голям хит е например думата „спам“, която от шоуто се пренася в електронната поща.
Момчетата обаче не просто играят тази или онази роля, често създават и нещо като колективни образи – Испанската инквизиция, която се появява винаги, когато не я очакваш. Или жени, които се правят на мъже, които играят жени.
Групата се забавлява кански от 1969 до 1974, правят 45 епизода от „Летящият цирк“ и завладяват света. Част от публиката припада от смях и ги обича, друга част не може да ги гледа, смята ги за твърде големи идиоти – но и не може да спре да ги гледа. Критиците казват, че за света на телевизията, шоуто и абсурда, Монти Пайтън са онова, което са „Бийтълс“ за музиката.
Междувременно обаче шестимата забелязват, че се изчерпват, заради което сред тях тлее недоволство от самите тях. И избухва – шоуто свършва, но те някак хем се разделят, хем остават заедно. Събират ги три велики филма – „Монти Пайтън и Светият Граал“ от 1975, „Животът на Браян“ от 1979 и „Смисълът на живота“ от 1983.
След раздялата, Джон Клийз е сценарист и актьор в „Риба, наречена Уанда“ и сериала „Фолти Тауърс“. Майкъл Пейлин е автор на документални филми за пътешествия, има рицарско звание. Ерик Айдъл прави скечове за ВВС, създава пародийната рок-група The Rutles, пише либрето за мюзикъл на Бродуей, получава награда „Тони“, снима и няколко филма. Греъм Чапман също има успешна актьорска кариера. С униформата си на смешен полковник организира и ръководи благотворителна футболна среща „Монти Пайтън срещу останалия свят“, в който за „останалия свят“ играят знаменитости като Джордж Харисън, Кийт Муун и други. Тери Джоунс се отдава на историята, прави документални филми за ВВС и пише книги за деца. А какво да кажем за Тери Гилиъм, който винаги се появява накрая. Той става един от най-великите филмови режисьори с „Бразилия“, „Кралят на рибарите“, „12 маймуни“, „Братя Грим“, „Имагинариумът на д-р Парнасус“.
Не, тези момчета не си поплюват – нито като група, нито поотделно. И Джордж Пери, изследовател на Монти Пайтън, пише: „Това беше нещо анархистично и напълно иновативно“.
Така си е. Но съм сигурен, че, щом са го прочели, живите от Монти Пайтън са възкликнали поотделно, но в един глас: „Я стига глупости, бе! Кажи още нещо толкова умно и тежките финални надписи ще ти паднат на главата“.
