„Мост към членство в НАТО“. Какво представлява пактът за Украйна, в който България се включва

"Мост към членство в НАТО". Какво представлява пактът за Украйна, в който България се включва

България ще сключи споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна и ще се присъедини към инициатива за дългосрочна подкрепа за Киев, реши Министерският съвет в сряда.

Инициативата, наречена Компакт за Украйна, беше представена на срещата на върха на НАТО през юли и тогава беше подкрепена от 23 държави, които имат сключени двустранни споразумения за сигурност с Украйна, както и от Европейския съюз (ЕС). Тогава България не беше сред подписалите.

Държавите, подкрепили Компакт за Украйна, поемат ангажимент да помагат на Украйна да се защитава от руската военна агресия, включително чрез предоставяне на военна помощ, и да развива своите собствени способности за отбрана.

В случай на бъдеща атака на Русия срещу Украйна след края на сегашната война, участващите държави се ангажират да проведат среща на най-високо ниво, на която да обсъдят как да подкрепят Киев.

„Споразумението, което сключваме, издига отношенията ни на ново ниво“, каза украинският президент Володимир Зеленски във Вашингтон при обявяването на инициативата на 11 юли. „Това е важно постижение за Украйна и всички нас.“

Споразумението беше подписано повече от две години след като Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна.

Какво предвижда споразумението

Т.нар. Компакт за Украйна е инициатива, обявена на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли 2024 г. Тя е подкрепена от 23 държави, включително САЩ, Великобритания, Германия, Франция и други страни членки на НАТО, както и Япония и ЕС.

Те сключиха двустранни договори за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна и подписаха съвместна декларация на 11 юли във Вашингтон.

Лидерите на държавите, подписали Компакт за Украйна във Вашингтон на 11 юли 2024 г.


Лидерите на държавите, подписали Компакт за Украйна във Вашингтон на 11 юли 2024 г.

В нея се посочва, че целта на инициативата е „координиране и ускоряване на общите усилия за посрещане на всеобхватните нужди на Украйна в областта на сигурността.“

„Декларираме нашето трайно намерение и ангажимент да гарантираме, че Украйна може успешно да защитава своята свобода, независимост, суверенитет и териториална цялост днес и да възпира актове на агресия в бъдеще“, пише още в декларацията.

В нея са очертани три основни ангажимента, които страните поемат към Украйна:

  • Подкрепа за непосредствената отбрана на Украйна, включително чрез предоставяне на военна помощ;
  • Ускоряване на усилията за изграждане на украински сили, които да могат да отбраняват страната в бъдеще;
  • При бъдещо нападение на Русия над Украйна след края на сегашната война, спешно провеждане на среща на най-високо ниво за обсъждане на следващи стъпки в подкрепа на Киев, включително предоставяне на военна помощ и налагане на санкции върху Москва.

Инициативата беше обявена година след срещата на върха на НАТО във Вилнюс, когато страните от алианса поеха ангажимент да договорят двустранни споразумения за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна.

Целта им е участващите държавите „да подкрепят Украйна в отбраната ѝ сега и да възпират агресия срещу Украйна в бъдеще като мост към членството ѝ в НАТО“ в бъдеще, се посочва в съобщение на Белия дом от 11 юли.

Украйна иска да получи покана за членство в отбранителния алианс, но някои държави членки има резерви, защото смятат, че това може да доближи НАТО до пряка конфронтация с Русия. Една от основните клаузи в Северноатлантическия договор, е че нападение срещу една държава членка се смята за нападение срещу всички.

НАТО пое ангажимент още през 2023 г. Украйна да получи покана за членство в бъдеще, но без да бъде посочен срок за това.

Защо България се включва сега

Държавите от НАТО, които не се включиха в Компакт за Украйна на срещата във Вашингтон през юли, бяха Албания, Хърватия, Гърция, Унгария, Черна гора, Северна Македония, Словакия, Турция, както и България.

Тогава правителството София не коментира защо България не се е включила в инициативата. На срещата във Вашингтон България беше представлявана от служебния премиер Димитър Главчев.

Президентът Румен Радев отказа да ръководи и изобщо да участва в делегацията на България на срещата. Като причина той посочи нежеланието си да защитава приети от правителството позиции за помощта за Украйна. Радев се противопоставя на изпращането на военна помощ на Украйна и защитава позиции за войната, които понякога съвпадат с риториката на Москва.

Сега обаче България ще подпише двустранен договор с Украйна и ще се включи в инициативата, реши Министерският съвет в сряда.

По този начин „ще се потвърди продължаващата ни подкрепа и солидарност за легитимната борба на украинската страна срещу руската агресия, както и желанието на България да продължи да участва активно в международните усилия за подпомагане на Украйна“, се посочва в съобщението на правителствената пресслужба.

България има решения на две правителства и на Народното събрание за изпращане на военна помощ на Украйна и до момента е предоставила осем пакета оръжия и боеприпаси на страната.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036