Св. мъченици Евлампий и Евлампия
Брат и сестра, от Никомидия. По времето на едно страшно гонение от цар Максимиан срещу християните, верните от Никомидия избягаха от града и се скриха. Младият Евлампий бе изпратен в града да донесе хляб. Влизайки в града, младежът видя царската заповед за гонене и убиване на християните, залепена на стената. Като я видя, изсмя се на заповедта, свали я и я скъса. Заради това нещо, веднага беше отведен пред съдията. Когато съдията започна да го съветва да се отрече от Христа, започна и Евлампий да го съветва да се откаже от лъжовните идоли и да признае Христа като единствения жив Бог. Тогава съдията заповяда и го биха дълго, докато не бе облян в кръв, измъчваха го и с други жестоки мъчения. Като чу за мъчението на брат си, девицата Евлампия дотича заедно с него и тя да приеме мъченичество за Христа. И тя бе бита, докато не й потече кръв от носа и устата. След това ги хвърлиха във вряща смола и в разгорещена пещ, но те със силата на кръстното знамение и името Христово обезвредиха огъня. Най-накрая на св. Евлампий му отсякоха главата, а св. Евлампия издъхна преди да бъде посечена. Бяха убити и още 200 християни, които, виждайки силата и чудесата на св. Евлампий и сестра му, повярваха в Христа. Всички се увенчаха с мъченически венци, и преминаха в своето безсмъртно отечество.
Светите Зографски мъченици
По произход – македонски славянин от Струмица. Като млад прие монашество и основа свой манастир. Много пострада за иконите по времето на цар Лъв Исавриянин, и би загинал заради това, ако не беше успял да убеди княз Ипатик, неговия съдия, в обосноваността на иконопочитанието и нуждата от него. Князът го пусна на свобода, и той се завърна в манастира си, където се упокои в мир през 716 г. и се пресели в радостта на своя Господ.
