През 1912 година по време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд и потъва. За времето си това е най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 т, дължина 269 м, ширина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие 17 000 работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа класа достига 55 000 долара.
Спуснат на вода, корабът изглежда изключително надежден и величествен – по тогавашните оценки се смята за непотопяем, тъй като се състои от лесно херметизиращи се сектори, които не позволяват на водата да нахлува. Ако по някаква причина се появи пробойна в корпуса, конструкторите приемат, че водата би заляла само повредения сектор. Оттук идва и грешното заключение, че в такъв случай на „Титаник” ще му трябват от един до три дни, за да потъне, като за това време той би получил без затруднение помощ от намиращи се наблизо кораби.
По време на първото си плаване от Саутхемптън, Англия, до Ню Йорк, САЩ, той се сблъсква с айсберг в 23.40 ч., неделя вечерта на 14 април 1912 г., и потъва два часа и четиридесет минути по-късно в 2.20 ч. в понеделник сутринта на 15 април, след като се разцепва на две части.
Конструкторът на „Титаник” Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления – корабът ще потъне! „Титаник” потъва за около два часа и двадесет минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се едва 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия”.
През септември 1985 г. обаче, когато океанографът Робърт Балард открива остатъците на „Титаник” на дълбочина от близо 4 км, истината се изяснява. Той е поразен, виждайки, че носът и кърмата на кораба лежат поотделно, разделени от голямо поле. Именно тогава, на винта на потъналия лайнер, учените забелязват номер 401, т.е. това е официалният сериен номер на „Титаник”.
Заедно с „Титаник” на дъното на Атлантическия океан остават да лежат огромни съкровища – тяхната стойност се оценява на около 2 млрд. долара. Касите на парахода са претъпкани с ценности, сред които е и брилянтът „Синият Таверние”, покрай който също се „ражда” история.
Брилянтът е открит през 14 в. в един от притоците на индийската река Ганг. Докато „Синият Таверние” се намира в Индия, той носи на притежателите му щастие, богатство, здраве, високи добиви на селскостопанска продукция. Но щом напуска пределите на родината, докарва поредица от трагедии – всички, които го притежават, загиват от насилствена смърт. Тръгват и слухове, че в брилянта е закодирано табу с проклятие – забрана да се изнася от Индия. Той е натоварен тайно, за да бъде пренесен в Америка.
По данни на „Лойд“ загиналите българи са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка.
