В светото Евангелие (Мат. 27:50-54) се разказва, че при кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал: – Наистина Божи Син е бил Тоя Човек! Този бележит стотник се казвал Лонгин.
[ad id=“225664″]
Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала.
След погребението на Господа Иисуса Христа Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража.
Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.
Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубат. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.
[ad id=“263680″]
Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели. От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.
