Днес има повод да погледнем към една личност, в чиято внушителна съдба се преплитат мистицизъм, алтруизъм, космополитност и нестихващ устрем на духа.
Това е д-р Стамен Григоров, откривателят на бацила на киселото мляко, роден и починал на 27 октомври (1878 – 1945).
Стамен Григоров се ражда в семейството на Гиго и Звезда Григорови в трънското село Студен извор. Родителите имат осем деца преди него, но всичките умират невръстни. Затова, когато на бял свят се появява Стамен, майката извършва магически ритуал – тя продупчва ухото на новороденото и извиква с пълен глас злата сила, Сатаната, да премине през дупката на ухото и да иде там, откъдето е дошла. След това бащата окачва вързопчето с бебето на клонесто дърво и дълго се моли. Стамен оцелява, а после в семейството се раждат и живеят още две деца.
Момчето завършва основното си образование в Студен извор и прогимназия в Трън, след което става възпитаник на Мъжката гимназия в София. Навсякъде се отличава с интересите си в естествознанието и мисленето в точните науки – математика и физика. При завършването се колебае как да продължи – дали да стане доктор или учител, като крайната му цел още тогава била да се върне в родния си Трънския край и да служи на хората като ги лекува или като ги учи.
Когато човек има да извърви определен път, нищо не може да го отклони от него. В момента на съдбовен избор Стамен се запознава със сина на френския посланик в София, който е впечатлен от познанията и възпитанията на българина и го запалва по идеята да учи в Института по естествени науки в Монпелие. Така и става. Стамен завършва предсрочно образованието си там и решава да запише медицина. Семейството му вече е вложило всичките си средства в неговото обучение и се налага баща му да измоли местен търговец да помогне с известна сума. Знаем, че в годините на следосвобожденска България това е било често срещано явление – хората от дадено село или малък град са събирали пари, за да изучат дете, което имало способности, тъй като вярвали, че с това правят добро за бъдещето на всички. Има достатъчно примери в историята, че тези хора се завръщат и работят усърдно за страна си.
С помощта на местния търговец през 1901 г. Стамен Григоров постъпил в медицинския факултет в Женева, където по онова време преподавали най-големите светила на науката в Европа. Българинът става асистент на световноизвестния бактериолог проф. Масол. По същото време в Париж руският бактериолог Иля Мечников решава да направи проучване за броя на столетниците в 36 държави и – каква изненада?! – оказва се, че в “бедна” България те са най-много. Не вярвайки на резултатите, учените повтарят проучването, но статистиката сочи същото. Тогава Мечников прави предположение, че причината за дълголетието на българите е киселото мляко – тяхната традиционна храна, която не се яде никъде другаде.
Междувременно Григоров едва успява да преживява в Швейцария. Всички спестявания на семейството, включително и за другите две деца, са дадени за неговото образование, местните хора не могат да помагат повече, затова той е принуден да се върне в България, където се жени за своя бивша съученичка на име Дарина. Тя е от заможно семейство и измолва родителите си да помогнат Стамен да завърши следването си в чужбина. Тук съдбата отново е на негово страна и само седмица след сватбата той се завръща в Женева.
И това е преломният момент в изследователската му кариера – историята разказва, че Стамен взема в багажа си рукатка (глинения съд с дръжка за носене на ръка) с кисело мляко. Идеята на Григоров била да го изследва в Женева. Под микроскопа открива онази “пръчица”, бацила на българското кисело мляко. Новината за откритието му стига до Мечников в Париж, след няколко месеца е публикувано в специализирано списание и става достояние на целия научен свят в Европа. Григоров е само на 27 години, когато френският му професор Масол насочва вниманието на европейската научна общност към българина с призив да помнят името му, защото тепърва ще се разбира стойността на неговото откритие.
Стамен Григоров завършва образованието си и получава степента доктор, след което бива поканен да остане в Женева и да поеме катедрата на д-р Масол, но отказва – дал е дума да се върне и да служи на хората в своя роден край.
След завръщането си в България д-р Григоров е единственият лекар в Трънско, налага му се да обикаля навред с двуколката си. Научната му дейност обаче не секва. Благодарение на микроскопа, който си носи от чужбина, докторът си прави малка домашна лаборатория в семейната кухня, където изследва кръв и храчки от своите пациенти – по това време туберкулозата е най-коварната болести, пред която е изправено бедното трънско население. Григоров не спира да търси начини за лечението ѝ – той дори наема изоставени яхъри, в които вкарва коне, зайци, котки и морски свинчета, инжектира ги с бацила на туберкулозата и после вкарва пеницилинови гъбички като ваксина. Изследва резултатите и ги описва, след което публикува статията си в най-авторитетното френско медицинско списание.
В същото време тукашните учени не само че не вярват, че именно д-р Григоров е откривателят на бацила на киселото мляко, но се обаждат в Медицинския факултет в Женева лично да проверят това. А когато през 1945 г. умира и смъртта му е обявена по радио “София”, само ден след това всички европейски радиостанции разпространяват новината, че си е отишъл известният учен д-р Стамен Григоров – откривателят на “Бактериум Булгарикум” и изследовател на туберкулозата.
/Текст на Виктория Бешлийска, припомнен от „По дирите на думите“. Авторката уточнява, че е ползвала статии на Пенчо Ковачев от архива на вестниците “24 часа” и “Клуб 100”, на които попаднала в краеведския отдел на пернишката регионална библиотека, докато правела проучвания за романа си “Глина”./
