Напук на повечето, които постоянно изразяват недоволство срещу обслужването във всякакъв вид администрации, в редакцията на ЗАРАТА се обади старозагорка, която държеше да разкаже какво ѝ се е случило.
Жената се представи с името си: Павлина Желева.
Ето перипетиите, през които се е наложило да премине нашата читателка, но и не само…
Г-жа Желева отива в клиентския център на енергодружеството ЕВН за смяна на партида. При преглеждане на документите, служителката и титулярката откриват, че няколко неточности в нотариалния акт на жилището напълно го обезсмислят и се налага той да бъде актуализиран.
Спокойствието ме обзе още на гишето срещу тази любезна жена, която видимо искаше да ми свърши работа, но разбрах, че нямаше как да стане това, обясни Павлина Желева и продължи:
Постоях в неведение известно време на стълбите пред Енергото, чудейки се кой административен баир да уловя, с яснотата, че никак няма да ми е лесно. Реших да попитам в Общината, където и охраната, и една от служителките в залата бяха безкрайно подробни в обясненията си. Разбрах, че оттам трябва да тръгна към другия край на града. Имах да уреждам документи, което в повечето случаи в България е истински неприятна дейност. Вървях пеша, но ми беше толкова леко и размишлявайки стигнах до извода, че дори и нещата да не са се придвижили напред, любезността на обслужващия персонал ми дава упование, че всичко ще стане както трябва.
С подобно настроение пристигнах в Първо кметство(Административно бюро-изток), продължи разказа си г-жа Желева.
Оказало се, че трябва да почака да свърши обедната почивка. Когато започнали работа, двама я прередили. Тя чула, че става въпрос за таксите на търговците, които ще излагат стоката си на традиционния в Стара Загора есенен панаир. Нервен женски глас на служителката зад вратата прогърмявал от време на време. Желева продължила да чака спокойно и станала свидетелка как въпреки строгостта си, гласът в офиса изричал думи, даващи опора. Жената набирала номера, търсела телефони, за да помогне, да насочи търговците, очакващи единствено и само да им вземат парите.
Е, дойде накрая и моят ред, продължи Павлина Желева. Бях прочела табелката на вратата, че вътре ме очаква главен експерт инж. Мима Георгиева. Забързана, със свита бръчка между челото, ме посрещна напрегната жена, която реших, че ей сега ще ме навика и ще ме отпрати.
Черешката на тортата за деня ми беше г-жа Георгиева!
Признавам, изненада ме. Тя разчисти папките край себе си, за да мога да седна и да попълня декларацията, която ми трябваше. Навън беше пълно с народ. Вади копия от сгрешения ми нотариален акт, дойде с мен до друг кабинет, за да ми издадат допълнителен документ, който също бил необходим. Да ви кажа честно, не бих могла да изброя добрините, които извърши тази жена.
Потвърждавам: Аз съм напълно непозната за нея гражданка!
Днес отидох да си взема от Административното бюро готовото удостоверение. Влязох при г-жа Георгиева, която се оказа, че има рожден ден и то не поредния, а юбилеен. Изядох си бонбона, с който тя ме почерпи и реших, че Човеци като нея заслужават да получат поне мъничко признателност.
Затова ѝ поисках разрешение да я снимам, а от ЗАРАТА – да разкажете моята история, която за нормалните държави е ежедневие, но за нас тук, за жалост все още не е, приключи Павлина Желева и пожела на Мима Георгиева дори и да гърми понякога, да не забравя след това да изгрява отново, защото го прави по перфектния начин!
