Старо селце е скътано между склонове с маслинови горички на 30 км от популярния турски курорт Кушадасъ. Шириндже остава извън дестинациите, които предлагат нашите туроператори, в чиито пакети културният туризъм обикновено се свежда до посещение на Ефес, къщата на Дева Мария и Памук кале.
[ad id=“263680″]
Но за тези, които искат не просто да починат на плажовете на Егейско море, а да вкусят местната култура, Шириндже предлага колорита на местни занаятчийски работилнички, накацали по извити калдъръмени улички. Във винарските изби може да се опита сладко плодово вино. Мястото е прочуто с плетените венци от цветя и с най-доброто гьозлеме на пещ. А преди години нашумя покрай открития в Гватемала календар на маите, според който след края на света само Шириндже и още едно френско село ще оцелеят. Тогава потокът от туристи се увеличи, а днес селото е предпочитано за еднодневно пътуване от Измир и Кушадасъ.
Най-лесно до Шириндже се стига от Кушадасъ с бусчета, които тръгват към Селчук на всеки половин час. Пътят е около 20 минути, а билетът струва 6 лири, което прави приблизително 3 лв. На автогарата в Селчук е необходимо прехвърляне на друго такова превозно средство. Срещу 3,50 лири то бързо изкачва виещите се скатове отсреща, за да разкрие прелестите на балканското селце.
То е основано от етнически гърци. По време на голямото им преселение от района на Айвалък и Смирна в периода 1919-1923 г. Шириндже обезлюдяло, но после там се заселили етнически турски гърци от района на Солун. Те го нарекли Чиркиндже, което означава грозничко. Дали му това име, за да отблъсква натрапници и да осигури спокойствие. Селцето обаче не останало задълго скрито. А щом разкрили прелестите му, хората почнали да го наричат Шириндже, което значи красиво, сладичко. Днес селцето още съчетава турско-гръцката култура от онова време. Населилите го турци запазили оригиналната външност и вътрешност на къщите. Местните жители са около 700 и се занимават с отглеждане на маслини и грозде, както и с винарство. Турското правителство е обявило селището за исторически и архитектурен резерват, всяка година се провежда фестивал на виното. Местните го приготвят от всякакви плодове – череши, вишни, боровинки, черници, къпини, малини, нар, кайсии, ягоди, касис, портокал, киви. Винарните имат кътове за дегустации, а бутилката за вкъщи излиза 30-35 лири.
Външният посетител обаче първо вижда бабите, които плетат ръкоделия и вият венци от маргарити и билки. Има и от изкуствени цветя, които се търгуват за 5 лири. Местните жени изработват и всякакви шалчета и аксесоари, а дрехите от памук и лен украсяват с ръчни бродерии и орнаменти на една кука, втъквайки мъниста с траъдиционното турско синьо око против уроки.
[ad id=“225664″]
Пътят се вие нагоре между занаятчийски работилнички с изделия от текстил и сувенири. Един от най-интересните е дюкянът на Ебу Саид Либадид. В миналото той се опитвал дълго да открие как се прави вълнен плат. Все не се получавало. Обезкуражен, майсторът заплакал. Там, където капнали сълзите му, вълната се превърнали в мека тъкан. Така мъжът открил, че е нужно да добавя вода. А после станал най-добрият майстор в еснафа. В работилничката днес могат да се открият шалове, чанти, покривки и дори ботуши от вълна и коприна, всичко е ръчнотъкано и багрено, като е вплетена цялата палитра от цветове и орнаменти на Ориента.
Дюкянчетата се редуват с гръцки къщи, боядисани в бяло и синьо, и турски домове с миндери на чардака. На терасите на малки ресторантчета местните жени сервират домашно приготвено гьозлеме. То наподобява голяма кръгла солена палачинка, чийто пълнеж може да е от сирене, кашкавал, кайма, патладжан и мерудии или всичко, взето заедно. Струва 8 лири и най-много върви с айрян. По чардаците под сенките на сливи, лози и маслинови дървета може да се вкуси и прясно изцеден сок от черница. Него в менюто ще откриете под името „кара дут”.
Задължително е да се сръбне и кафе на пясък. Приготвят го пред очите на туристите, насядали на застлани с шарени постелки миндерчета направо около медните съдове. В миналото ги затопляли с въглища, сега ползват електричество, но това не отнема нищо от аромата и вкуса на кафето, което кипва в инкрустирани джезвета и сръчно се насипва в чашки с метален обков. Внимание – силно е, във всяко джезве има по 4 препълнени лъжички. А с всяка чашка поднасят и шербет.
източник: Марица
