Защо всички, които са поостарели, винаги казват: Еех, какво детство имахме ние! Вие сега нищо не знаете. Ами защото беше наистина хубаво, много. Весело, различни игри и безброй шантави забавления, свобода, за която сегашните деца могат само да мечтаят.
[ad id=“225664″]
7 години подред летувахме в старозагорския лагер на Аркутино. Познавах плажа, гората и всичко наоколо като петте си пръста и винаги, когато дойдеше време да заминаваме, знаех, че ми трябват само 2 чифта къси панталонки от шлиферен плат, няколко блузки, един анцуг, джапанки, гуменки и банския естествено.
Аркутино е прекрасно, девствено място. Няма да развалям красивия детски спомен с това, в което го превърнаха по-късно. Сега отново съм там, замижвам и се връщам с машина на времето в безгрижните години на 60-те и 70-те.
Почивката на море за децата в Аркутино не е само плаж, море и поизгорели раменца. Пространството на пясъчната ивица е огромно с тези безкрайни дюни. На около километър от базата на старозагорци има къмпинг, в който 90% от настанените са чужденци. Основно, знаете кои – от соц лагера. Но за нас и те са необикновени. За първи път именно тук виждам толкова руси и синеоки хора накуп. Доста по-късно в училище разбрах, че това е един от отличителните белези на славяните, каквито са поляци, чехи, руснаци, а германците са от арийската раса, която също е много светла. Единствено унгарците не се различават от нас, но чуеш ли егеш-мегеш немтуду, няма как да ги сбъркаш. Та в къмпинга българинът още тогава правеше алъш-вериш за някоя по-качествена стока. Поляците продават Бич може, станал нарицателен за аромата от онези години. Купуват се пъстри плажни хавлии, палатките на заминаващите, Кеч балсам в големи шишета, дезодоранти (при положение, че у нас се продаваха само 2 вида тогава, като единият беше Зелена ябълка). Ушите ни улавят чуждата реч и запаметяваме отделни думички и изрази, а след това ги повтаряме в измислените сценарии на нашите игри.
[ad id=“236993″]
Понякога не ни се иска да ходим на плаж, защото Аркутино и река Ропотамо, която се влива в морето само на няколко км от нас, са приказни и тайнствени места. А вече знаем от предходните летá какво се прави в лошо време – разходка и пътуване, затова очакваме да се заоблачи.
На юг от Созопол, особено в тази част на крайбрежието, си като в тропиците – буйна растителност, блата и рояци от най-стръвните и многобройни комари на света. Но пък е красиво, красиво и сякаш не си в България.
Ако е облачно и се е захладило, тръгваме на поход пеша и с корабче.
Най-близко до нашата база от резерват Аркутино са водните лилии. Пътят се разширява, образува се голям импровизиран паркинг с песъклива почва и дори не забелязваш това, което търсиш. Ако не мернеш скованото от дъски мостче, вмъкващо се под талазите от растителност, няма да видиш накъде да вървиш. Дъските под краката скърцат, на места се клатиш, а отдолу под теб е блато, позеленяло, тихо и мистериозно. Спираш, вглеждаш се в местата, където водата е малко по-бистра и тук-там забелязваш де някоя водна змия, де костенурка. Едната кротко носи корубата на гърба си, а другата се извива плавно и бързо изчезва. И след облака от листа и лиани, изведнъж пред погледа ти се отваря безкрайна шир от вода и хиляди листа на водни лилии. Край мостчето, в най-близките се виждат хвърлени стотинки, останали там завинаги в безмълвието на блатото, търсиш цъфнала лилия или пъпчица, която скоро ще се разтвори и си в друг свят, безметежен и непомръдващ, необезпокояван от нищо. Ние децата не тичаме, не се закачаме, всички тихо се разминават и са някак отнесени. Чувството е неописуемо.
[ad id=“237001″]
До река Ропотамо по пътя е по-далечко, но сме го минавали и пеша, друг път – със ЗАЗ-ката. Към устието си водата е спокойна и като че ли не иска охотно да се влее в морето. Качваме са на малко корабче, което си има капитан със задължителната бяла шапка с кокарда, който усмихнат ни обяснява някои подробности за животинското и растително богатство край брега. За нас изглежда като истински морски вълк, макар да плава по река. Отдалеч се вижда как Ропотамо се разлива и смесва водите си със солените вълни.
Тук можете да прочетете легенда за река Ропотамо.
В резерват „Ропотамо“ най-търсената забележителност е мистичното скално образувание „Лъвска глава“, обявено за феномен през 1947 г. Природната забележителност представлява струпване на множество големи скални късове, които оформят образ в профил на лъвска глава и навярно са предизвиквали и вдъхновявали човешкото въображение още от древността. А за това място все още се разказват невероятни легенди. То е доста далеч от Аркутино и там ни заведоха само веднъж.
Радвам се, че се върнах в спомените си за щастливите моменти край морето. От онези години ми остана навикът да търся сините вълни още преди Бургас, да се зареждам с плисъка им, докато пътувам на юг, да нямам търпение да облека банския, да изтичам до плажа и оставяйки чантата с хавлията, да събуя джапанките и веднага да вляза в прегръдката на водата. Научих се обаче да благодаря, че този благодат и върховно изживяване са част от моя миг. Но след блаженството на благодарността идва желанието ми за още и още. Оттогава ми е и тъгата на тръгване, гледайки сините вълни и бялата им пяна, очите ми винаги се насълзяват.
На море в края на 60-те и как видях бате Сергей от „На всеки километър“ в Аркутино (част 1)
На море в края на 60-те и как видях бате Сергей от „На всеки километър“ в Аркутино (част 2)
