Руската армия превзе Херсон в началото на пролетта. Градът беше освободен от украинската армия през ноември, но руските сили продължават да обстрелват града от другата страна на река Днепър.
През цялото време на окупацията руските власти са подлагали на тормоз и мъчения инакомислещите. След освобождаването на града СБУ открива камери за мъчения и стотици гробове.
Жители на Херсон разказват пред The Insider как военните и служители на други руски служби са отвличали и измъчвали хора в мазета, конфискували коли, ограбвали къщи и ги принуждавали да работят за окупационните власти, като ги заплашвали, че ще ги застрелят.
Олга Куц, която е преподавателка по музика, разказва че в началото на окупацията – март и април в Херсон има масови протести – „опитвахме се да докажем, че никой не ги е викал тук“.
Първоначално никой не пипал обикновените хора, войниците се интересували от политици, доброволци и бивши полицаи.
През лятото, с наближаването на нелегитимния референдум за присъединяване към Русия, окупаторите започват да арестуват мъже дори в автобусите, да ги бият ги и да ги отвеждат в неизвестна посока.
В края на лятото започват репресиите срещу активисти.
На задържаните не им е било позволено да спят
Куц привлича вниманието на окупаторите заради видоклиповете си в TikTok с които опитва да покаже, че Херсон се бори за свободата си. През август тя отказва да се върне на работа в училище под егидата на руските власти. Две седмици след това,15 мъже с автомати нахлуват в къщата им и я отвеждат заедно със съпруга ѝ. Тя прекарва десет дни в мазето, където е отведена, а съпругът ѝ – два месеца.
Докато Олга е разпитвана, в съседната килия съпругът ѝ е бит. Чувах нечовешките писъци на съпруга ми, които се смесваха с писъците на другите мъже – те просто пищяха от болка, разказва Куц. „На мъжа му му пилиха зъбите, а аз слушах виковете му,“ разказа тя.
За да не вижда лицата на военните тя трябвало да си слага торба на главата. „Понякога нахлуваха и веднага ме удряха по главата и ръцете. Удряха ме с каквото им попадне – полицейски палки, бутилки“, разказва Олга. Тя попитала защо го правят. Отговорили и – защото е украинка, а украинците тормозят рускоезичното население в Харков. „В нашия град 70% от хората говорят руски, дори майка ми е рускиня и никога не съм усещала дискриминация, казва Олга.
На задържаните не им е било позволено да спят, хранели ги веднъж дневно с развалена храна, като са им давали 30-40 секунди за хранене. Тя трябвало да ходи по нужда на пода в ъгъла на килията, а след това и дали кофа.
Олга е освободена на десетия ден от задържането си – само защото е развила инфекция в устата, от която гърлото ѝ се подува и тя започва да се задушава. Когато се прибира вкъщи, открива, че апартаментът ѝ е ограбен.
Военните открито ограбвали хората
Друга жителка на Херсон – Людмила Вовчук, разказва, че военните открито ограбвали хората. Отнемали коли от контролно-пропускателните пунктове, от паркингите на жилищните сгради, а също така разбивали вратите на апартаментите и изнасяли всичко, което могат.
Людмила разказва случай в които хора са изгонени от къщата им, за да се заселят там окупатори. От прозорците на апартамента си тя често виждала как извеждат хора от стълбището с торба на главата.
Руски войници са отвлекли приятел на съпруга ѝ, а друг неин познат е бил застрелян, защото „не им е харесало поведението му“. По-късно смъртта му е документирана, като пиянска кавга с фатален край.
Мъже от Харков са насила изпратени да се бият на руска страна, като са им били издадени руски паспорти. Тези, които са отказали, са настанени в центрове за предварително задържане. Людмила не знае нищо за тяхната съдба.
Свободата е струвала около 5000 долара
Аня (името е променено), жителка на Херсонска област, разказва пред The Insider, че военните отвличали хора за откуп. Според нея сред приятелите ѝ има много доброволци, които са били „отведени в мазета“. Най-дълго време там били тези, които не можели да платят около пет хиляди долара за освобождаване. „Но след три-четири месеца мъчения затворниците вече не представляваха интерес за тях и бях освободени. Имало е и случаи, в които хората са били отвеждани, не защото са били активисти или доброволци, а защото не са харесвали лицата им“, казва Аня.
Но Аня е шокирана най-много от това, че след като руската армия се оттегля, Херсон е подложен на редовен обстрел от руските сили.
