Снимки: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group |
След близо пет часа дебати парламентът прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. със 129 гласа „за“, 92 „против“ и без въздържали се. Срещу проектобюджета гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.
Според управляващите това е бюджет на сериозно увеличени осигурителни плащания, който ще направи хората по-удовлетворени. Той е първа стъпка към превеждане към нормалност на осигурителната система. Според опозицията обаче няма нищо положително. От там виждат лошо конструирани политики, които водят до изкривяване на системата.
Проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2022 г. предвижда от 1 юли пенсиите за трудова дейност да се осъвременят с 6,1%. От тази дата минималната пенсия ще бъде 392 лева. Запазват се размерите на пенсионните осигурителни вноски, както и максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1500 лв. Ще има и повишение с 6,1% и на социалната пенсия за старост – от 1 юли тя ще стане 180 лева вместо досегашните 170 лева. Очакванията са през 2022 г. средната пенсия без Covid добавките да достигне 573 лева.
Предвижда се от 1 април максималният осигурителен доход да се повиши на 3400 лева, а минималният осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се увеличи от 420 на 710 лева, колкото ще бъде минималната работна заплата. От тази дата толкова ще бъде и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се.
От 1 април се увеличава от 12 на 15 лева минималното дневно обезщетение за безработица. Максималният му размер се запазва на 74,29 лева.
В проектобюджета е заложено и повишение от 1 април на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст на 710 лева.
Преди старта на дебатите думата взе министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков. Той определи законопроекта като „бюджет на сериозно увеличените осигурителните плащания“. Рамката показва сериозни финансови усилия за сериозно подобряване на адекватността на осигурителните плащания, коментира министърът от трибуната на Народното събрание.
Разходите за пенсии през 2022 г. ще нараснат почти с 2,4 млрд. лева, след като се изключат допълнителните суми за Covid добавките, които нямат осигурителен характер, отбеляза Гьоков. Той посочи, че през първите шест месеца на годината е предвидено да продължи изплащането на допълнителни суми към пенсиите от 60 лева.
Средният размер на пенсията през 2022 г. се предвижда да достигне 573 лв., без да се вземе предвид Covid добавката за месеците от януари до юни, и 608,38 лв. с включени еднократни допълнителни суми, допълни той. Номиналното нарастване ще е с 13,4%, при среден размер по предварителен отчет за 2021 г. от 536 лв. Очаква се реален ръст на пенсиите от 7,3% през 2022 г., заяви министърът на труда и социалната политика.
Той посочи, че в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2022 г. са заложени 300 млн. лева за разходи за запазване на заетостта на работници и служители в засегнати от пандемията сектори.
Гьоков отбеляза, че в законопроекта се предлага неплатеният отпуск, ползван през т.г., да се счита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране в размер на 90 дни, във връзка с продължаващата епидемична обстановка.
Дебатите се фокусираха върху двете горещи теми на проекта – планираното от 1 април т.г. увеличение на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лева и на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 650 на 710 лева. Чуха се и мнения за стартиране на дискусии по промяна на пенсионноосигурителния модел с оглед на демографската криза.
Председателят на социалната комисия и депутат от „Продължаваме промяната“ Искрен Арабаджиев защити бюджета, като посочи, че той е разумен, базиран на икономически растеж и повишена събираемост в приходната част. Той обобщи, че в проекта се залага социална справедливост за всички граждани в България и отрече нападките на опозицията, че инфлацията вече е изяла увеличенията. По думите му всъщност пенсионерите търпеливо и кротко са понасяли студения душ в предишното управление.
Илиана Жекова (ГЕРБ) акцентира върху това, че няма политики за връщане на майките на трудовия пазар. От изказването й стана ясно, че до второ четене на проекта ще предложат обезщетението при неизползван платен отпуск за отглеждане на дете да е сто процента от обезщетението през втората година от майчинството вместо сегашните 50%.
