Премиерът Кирил Петков и членовете на кабинета проведоха във вторник първо правителствено заседание, на което бяха приети новият Устройствен правилник на Министерския съвет (МС) и неговата администрация.
Става въпрос за промените, които отразяват новата структура на правителството, което е съставено от общо 19 министерства. Сред тях има две нови – на иновациите и растежа, както и на електронното управление. Кабинетът включва и общо петима вицепремиери.
Петков беше избран за министър-председател от парламента в понеделник и още тогава той съобщи за намерението си да въведе задължителен зелен сертификат за влизане в Министерския съвет. Той очерта и други „незабавни“ приоритети пред новото правителство. Освен овладяването на пандемията от COVID-19, сред тях са и справяне с проблемите от поскъпването на тока, както и съдебната реформа.
Последиците от наводненията
Другата основна задача, която Петков постави още преди началото на заседанието, беше да се обсъдят последиците от наводненията в тежко засегнатите райони на страната.
„Имаме две много пострадали общини – в област Благоевград и област Смолян, където има няколко застрашени моста. В Благоевград има риск за един от големите мостове в града“, посочи премиерът.
В сряда той планира да свика областните управители на двете области и областния управител на Кърджали, и заедно с министрите на регионалното развитие и на вътрешните работи да обсъдят казуса.
Зеленият сертификат
Вторият приоритет на днешното заседание е било издаването на заповед за влизане в сградата на Министерския съвет със зелен сертификат. Пред журналисти премиерът каза, че до края на деня на 14 декември ще бъде издадена такава заповед.
„Ще дискутираме с вашите министерства как може да се направи това и при вас“, обърна се към министрите Петков.
След края на заседанието той каза, че трябва да има достъп на неваксинираните граждани до министерствата. Затова до четвъртък ще има правен анализ точно как подобна мярка да бъде въведена.
„Въпросът е да го направим максимално ефективно и в рамките на закона, така че резултатите да бъдат реални и позитивни, а не да влезем в юридически спорове“, каза премиерът. Той подчерта, че не трябва да има разграничаване между бизнеса и администрацията по отношение на зеления сертификат.
Откриване на международен бизнес форум
Още сутринта министър-председателят засегна тази тема по време на изявлението му във форума Powers Summit, в който участват международни представители на бизнеса, гражданския сектори и властта. Кирил Петков призова работодателите да изискват зелен сертификат за своите служители.
„Трябва да бъдем практични и от днес нататък да вдигнем нивото на ваксинация. Моята първа заповед в Министерския съвет ще бъде всеки да влиза със зелен сертификат. Надявам се, че това ще стане във всички министерства. Същото го направете и във вашите бизнеси“, каза Петков във вторник сутрин.
„Сигнали“ за Северна Македония в интервю за FT
По-рано във вторник Файненшъл таймс публикува статия с акценти от интервю с Кирил Петков, взето преди той да стане премиер на България, със заглавие, което приписва на Петков ангажимент за „обратен завой“ по темата.
В действителност цитатите, използвани в публикацията, не се различават по нищо с предишни изявления на Петков по въпроса със Северна Македония. Той говори за „нов“ и „по-бърз“ процес, с който трябва да се реши спорът, а не за промяна на българската позиция. Българският премиер обяснява за добре познатия му план за сформиране на работни групи, който ще е дълъг „само 6 месеца“.
„Нека населенията на двете страни да започнат да говорят за ползите от съвместната работа. След като веднъж поставим ползите на масата… дискусиите за компромиси стават много по-лесни за водене“, казва Петков, цитиран от Файненшъл таймс.
И пред международната медия той изразява позицията си, че в македонските учебници България не може да бъде наричана „фашистка“ и това остава една от точките, които трябва да се решат заедно със Северна Македония.
Позицията на правителството остава непроменена
Както се разбраха по време на коалиционните преговори, Петков и партньорите от „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“ запазват засега позицията на София за Скопие. Това каза още в понеделник новият външен министър Теодора Генчовска.
Интервюто във Файненшъл таймс стана повод евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки да поиска новият министър-председател да даде категорично обяснение ще промени ли позицията на България за Република Северна Македония.
Кирил Петков коментира въпроса пред журналисти след заседанието на Министерски съвет.
„Надграждането е много ясно, обективно и структурирано, и ще бъде въпрос на реална работа, а не на изказвания и на политически лозунги“, каза Петков.
Той отново повтори позицията си, че предстои развитие в тази насока чрез сформирането на „работни групи“, които да разработят пътна карта с фокус на икономическите ползи от съвместната работа между двете страни. Това беше и позицията на Петков по време на предизборната кампания.
„Вчера получих обаждане от Зоран Заев, да ме поздрави за позицията. Обсъдихме идеята за работните групи, за която говорихме по време на кампанията. Тя ще бъде структурирана в най-кратък срок, надявам се в началото на януари да имаме ясен план кои са работните групи. Включително и това, за което говорихме тази сутрин – да се включи още култура, инфраструктура и икономика като допълнение на историята. Трябва да направим план за действие и още през ранния януари тези работни групи да имат реални резултати, които да дадат, с идея да напреднем в преговорите в по-оперативен план“, каза премиерът.
Заев е казал още на Петков, че очаква Северна Македония да има нов министър-председател още в началото на 2022 г. Според българския премиер това е добре за „общия старт“.
В средата на ноември се навърши година, откакто България наложи вето на преговорите на Северна Македония заради двустранния спор.
