Не е трудно да различиш една жена Калаш. Косата ѝ не е забрадена. Често е на плитки. На главата си носи украшение, наподобяващо корона.
Гледката не е типична за тази част на света, в която преобладаващата религия е ислям. Калашите казват, че имат обяснение за това – те са наследници на хора от войските на Алексаднър Македонски.
Но това, че са различни, често им създава проблеми.
Долината Калаш, където са разположени селата на калашите, се намира на границата между Афганистан и Пакистан. Това е причината през последните години те неведнъж да стават обект на набези от талибаните. Опасността не идва само отвън, а и отвътре. Все повече хора от общността решават да приемат исляма.
Наследници на Александър Македонски
Легенда разказва, че калашите са потомци на войниците на Александър Македонски, които са останали в тази част на света, докато той е настъпвал към Индийския субконтинент.
И наистина, те имат по-светъл цвят на кожата и често – пъстри очи. Доскоро генетичните изследвания не успяваха да докажат този произход. Ново проучване от 2020 г. прави това, като за първи път изследва майчината генетична архитектура на калашите въз основа на митохондриалната им ДНК.
Според учените едно от възможните обяснения за майчиния генетичен принос към населението на долината Калаш би могло да е участието на жени в чуждестранните военни кампании на Древна Гърция.
Не само външният вид на калашите се различава от този на заобикалящите ги хора, а и религията им. Те почитат 12 богове и богини, вярват в горските феи, които прелитат през високите планински върхове, преди да се заселят в алпийските ливади през есента. Имат и четири големи празника, свързани със сезоните и земеделската година.
И докато мюсюлманите около тях не могат да пият, калашите нямат проблем с това. Те произвеждат своя местен алкохол, тара, който има вкус на ракия, или домашно вино, което има вкус на шери.
„Родителите не ти заповядват“
„Жените се смятат за нечисти, но в обществото се ползват с голямо уважение“, казва Ясир, мъж Калаш, пред Би Би Си.
Именно жените са това, което най-вече различава калашите от хората наоколо. Докато мъжете се обличат по начин, сходен с този на местните пакистанци, жените са облечени във всевъзможни цветове. На главата си носят украшение с мъниста, наподобяващо корона, а косата им е често дълга и непокрита.
На мъжете и жените е позволено да си общуват на обществени места. Въпреки това по време на менструация момичетата и жените се изпращат в „башалени“, докато „възвърнат чистотата си“. Това е обществена сграда, в която жените живеят по време на месечния си цикъл, както и мястото, където раждат.
Причината за по-либералния подход към жените Калаш се дължи отчасти на религията им.
„В нашата религия можеш да избереш за кого искаш да се ожениш, родителите не ти заповядват“, казва Мехмуд, момиче Калаш пред Би Би Си.
По време на фестивалите в пакистанската долина Калаш на жените е позволено почти всичко. Те могат да признаят любовта си към някой ухажор и да прекратят брака си, стига общността да знае предварително за предстоящата раздяла. Те дори могат и да избягат с някой свой възлюбен.
В тези случаи обаче той трябва не само да плати зестрата на семейството на булката, но и да върне на мъжа зестрата, която е платил преди сватбата.
Всичко това е далеч от допустимото в по-голямата част на Пакистан, където консервативните ислямски възгледи диктуват поведението на жените, както и правата им.
И все пак калашите не живеят в изолация. В селата им, както и в училищата им, има хора, които не изповядват тяхната религия.
“Всеки път, когато има природно бедствие, обвиняват нас, калашите. Ако сме калаши, не сме ли хора? Казват, че жените тук не се покриват и ни обвиняват за това, че пием алкохол и прелюбодесйтваме”, казва Шайра Биби пред Франс прес.
Набези от талибаните
В средата на 70-те години на миналия век в долините на Читрал е построена първата магистрала. Това позволява навлизането на образованието, армията и туризма сред калашите, като предизвиква големи социално-икономически промени в района. Но отваря и вратата към опасностите на външния свят.
„Беше 04:00 ч. сутринта, когато видяхме мъже да слизат от планината с чалми на главите, раници, оръжия и колани с патрони около телата им“, разказва пастирът Михаел пред Би Би Си през 2023 г. Тогава е последното голямо нападение срещу калашите.
Тогава Михаел е с баща си, с чичо си и с приятел. След като виждат талибаните, се скриват под няколко скали и остават там два дни.
Пакистанските власти изпращат подкрепление и казват, че в продължилите два дни боеве са убити петима служители по сигурността и най-малко 20 талибани.
„Калашите от трите долини се събраха, пожертваха коза, помолихме се за закрила. Ако талибаните ни превземат, те ще ни накарат да приемем исляма насила, а ако откажем, ще ни убият“, казва Шайра Биби.
През 2016 г. именно заради подозрения за насилствено приемане на исляма от страна на момиче от общността на калашите в долината избухват размирици. Причината е спор дали тя е била принудена да приеме исляма и дали впоследствие се е отказала от него.
Десетки нападат дома ѝ с пръчки и камъни. Полицията е принудена да стреля във въздуха, за да разпръсне тълпата.
Все пак досега в повечето случаи всичко се случва по мирен начин. Приемането на исляма вече не е рядкост сред калашите, особено сред младите жени, които се влюбват в мюсюлмани.
„Повечето от тях са ученички, които попадат под влиянието на ислямското съдържание в учебните програми“, казва Саифур Рахман Азиз, главен редактор на Читрал Таймс пред Би Би Си.
Той казва, че големият брой на приемащите исляма създава проблеми на калашката общност, тъй като много жени, които се омъжват за мюсюлмани, впоследствие се развеждат и в крайна сметка заживяват с родителите си.
Веднъж приели исляма обаче, те не могат отново да се върнат към религията на калашите и участието в техните обичаи.
