Между 8 и 25% от хомосексуалното поведение е резултат от наличието на определени гени. Данните са от най-голямото научно проучване, изследващо ролята на генетичната предиспозиция за формирането на привличане към представители на същия пол. Обхванати са почти половин милион души, а изводите са публикувани през 2019 г.
Защо някои хора не се държат като мнозинството, защо не изпитват същите увлечения, защо са склонни да се влюбват в представители на същия пол, или още повече – защо се държат и се опитват да изглеждат като хора от противоположния пол? Опасно ли са те за мнозинството, трябва ли да се пазим от тях и може би да ги лекуваме?
Това съвсем не са въпроси, стари колкото човечеството, макар в последните седмици някои публични събития да ни оставят с такова впечатление.
В седмиците преди София Прайд поредица от културни събития от програмата на прайда бяха атакувани с вербален и психологически тормоз, физическа агресия и фалшиви новини. Това идва да покаже, че една отдавна затворена за други държави страница, трябва тепърва да бъде прочетена у нас.
Болест ли е хомосексуалността?
В историята има различни епизоди на приемане и отхвърляне на хомосексуалността, които провокират учени от различни сфери на познанието да изследват причините за нея със средствата на съвременната наука.
„Световната здравна организация (СЗО) извади хомосексуалността от списъка с психичните заболявания, защото се доказа безспорно, че не става дума за патология“, обяснява пред Свободна Европа доц. Михаил Околийски, представляващ СЗО за България и доктор по сексология.
Това се случва през 1990 г. след близо половин век усилия на учени от цял свят.
Средно около 5% от населението навсякъде по света проява хомосексуално поведение.
„Средно около 5% от населението навсякъде по света проява хомосексуално поведение“, допълва Околийски.
Изследвания пък показват, че сред стотици видове животни хомосексуалността също е естествена и относително константен дял от популациите им проявяват влечение към представители на същия пол.
„Това всъщност са въпроси, които най-често първи си задават самите ЛГБТИ хора“, обяснява Лилия Драгоева, изпълнителен директор на фондация „Билитис“.
„Болен ли съм, нормален ли съм, какво става с мен, защо, мога ли да променя нещо в себе си – това са съмнения в себе си, през които много от хората в общността са преминали“.
Според Лилия колкото по-враждебно се отнася обществото към сексуалните малцинства, толкова по-трудно става за отделния човек да приеме себе си.
„За съжаление има и такива хора, които вярват, че нещо им има, че не е редно да са такива, каквито са. Прекарват живота си във вина и търсят спасение в религията или в други форми на крайно отричане на себе си. Понякога това се обръща и в агресивна хомофобия“, споделя още Драгоева.
Въпрос на избор ли е да си ЛГБТИ?
„Както всеки друг аспект от нашето поведение, сексуалната ни ориентация също зависи частично и от социалната детерминанта. Това обаче не означава, че човек може да развие хомосексуално поведение, само ако види гей хора. Става дума за много по-дълбоки и продължителни процеси на формиране на личността“, обяснява доц. Околийски.
Това формиране включва различни наследствени фактори, биохимични и дори неврологични специфики, които предопределят дали сексуалната ни ориентация ще пасне на разбиранията на мнозинството.
„Много харесвам историята на един от нашите активисти – Симеон, който разказва как в усилията си да го откажат от куклите, когато бил дете, родителите му му купили динозаври. Той обаче облякъл динозаврите в рокли и така продължил играта“, дава пример Лилия Драгоева.
Тя допълва, че родители на хора от общността понякога признават, че още в много ранна възраст са виждали какъв е пътят на детето им – още на 6 години или дори по-рано.
„Това са наблюдения от ранна детска възраст, когато децата все още не са наясно какви са половите стереотипи, които се очакват от тях. И в същото време няма как да бъдат обвинени, че са се повлияли от Прайда, примерно“, казва Лилия.
Друг, различен пример е нейната лична история: „Аз израснах със самосъзнание на хетеросексуален човек, имала съм отношения с момчета. Докато един ден, на 19 години, неочаквано и за самата мен, се влюбих в момиче.“
„Наукообразието“ в България
„В България и изобщо в страните от Източна Европа модерната наука, свързана със същността на хората в ЛГБТИ общността, не получава достатъчно внимание. Това води до безпрепятствено разпространение на всякакви лъжи“, смята Драгоева.
И сякаш в потвърждение на тезата ѝ в становище до Конституционния съд от проф. Сава Джонев, председател на Дружеството на психолозите в България, се появява твърдението, че „за народопсихологията на българина оценката за транссексуалността и съпътстващите я практики се определя от мястото ѝ по отношение на създаването на поколение, морала на традиционните семейни ценности, възпитанието на децата и тяхната безопасност“.
Държавата не изпълнява ролята си да подпомогне разпространението на коректна научна информация.
Според доц. Михаил Околийски подобни твърдения са „наукообразие“. Според него в България медицината и психологията все още са силно биологизирани, а много учебници не са променени „от съветско време“, когато хомосексуалните и транссексуалните хора са били подлагани на принудително лечение.
„Държавата не изпълнява ролята си да подпомогне разпространението на коректна научна информация“, критичен е доц. Околийски.
Така хилядите страници с научни изследвания за същността на ЛГБТИ хората са недостъпни на български език. В същото време смразяващите и сеещи омраза лъжи за това, че организациите им работят за легализиране на педофилията и за това деца „от 0 до 4 години да бъдат обучавани да мастурбират по предложение на СЗО и УНИЦЕФ“, са само на един клик разстояние.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
