Фойерверки се разбиват в полицейски коли. Коктейли “Молотов” се пръсват на улицата, подпалвайки асфалта. В отговор полицията насочва водни струи срещу тълпата. Така изглеждаше ситуацията в столицата на Северна Ирландия Белфаст преди година.
Повод за ескалиралото за пръв път от години подобно насилие беше нарушение на противоепидемичните мерки от представители на католическата партия “Шин Фейн”, които бяха посетили погребение на някогашен терорист от Ирландската републиканска армия (ИРА).
Събирането на републиканците провокира недоволство сред пробританското протестантско население на Белфаст, което обвини полицията, че толерира републиканците.
Встрани от формалния повод за безредиците обаче, по-дълбоката причина за недоволството сред част от етнически разделеното общество в Северна Ирландия всъщност беше Брекзит. Излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) отреди на страната специфична роля заради общата ѝ граница с Република Ирландия, което доведе до напрежение сред юнионистите. Най-общо те се почувстваха изоставени от Лондон.
Приетият след Брекзит протокол гарантира, че няма да има твърда граница с Република Ирландия, но създаде митническа граница в Ирландско море между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство. Това накара пробиртанските протестанти да се тревожат, че са изолирани от Великобритания.
Година по-късно резултатът е повече от видим. За пръв път в историята националистическата републиканска партия “Шин Фейн” спечели мнозинство от 27 места в 90-местния регионален парламент. Макар в момента тя да не настоява за обединение с Република Ирландия, този изборен резултат беше определен от ръководството ѝ като “нова ера” и провокира много въпроси за бъдещето на страната.
Ситуацията в Белфаст
В продължение на три десетилетия в края на миналия век Северна Ирландия беше раздирана от кръвопролития, приключили през 1998 г. с над 3500 жертви, от които повече от 1800 цивилни. Точка на този период, известен като Смутните времена, сложи споразумението от Разпети петък, което до голяма степен стана възможно благодарение на членството на Великобритания и Република Ирландия в Европейския съюз (ЕС).
То предвижда управлението на страната да се поделя между двете най-големи партии, представляващи враждуващите страни – Демократичната юнионистка партия (ДЮП) и “Шин Фейн”. Партията, спечелила мнозинство излъчва първи министър, който изпълнява функциите на премиер, а втората излъчва първи зам.-министър.
На практика функциите им са идентични и разликата между двата поста е символична. Въпреки това от 1998 г. досега “Шин Фейн” никога не е излъчвала първи министър и това определено се възприема за исторически момент.
Северна Ирландия е британска провинция и е част от остров, на който граничи с Република Ирландия, отделила се от Обединеното кралство през 1921 г. и член на ЕС от 1973 г. Католиците са малцинство и повечето от тях симпатизират на “Шин Фейн”, която винаги се е борела за обединение със съседната ирландска държава. Мнозинството от населението обаче е протестантско и не подкрепя излизане от Великобритания.
Историята на “Шин Фейн” започва още отпреди войната за независимост на Република Ирландия. В миналото формацията се смяташе за политическото крило на терористичната организация ИРА. В наши дни партията не е радикално настроена като фокусира предизборната си кампания върху социалните проблеми и претоварената здравна система.
Проблемите след Брекзит
“Днес се поставя началото на нова ера, която предоставя на всички ни възможност да преосмислим отношенията в това общество на основата на справедливост, на основата на равенство и на социална справедливост”, обяви през уикенда Мишел О’Нийл, номинирана от “Шин Фейн” за първи министър.
Двете най-големи партии трябва да формират правителство до половин година. В противен случай следват нови избори. Този процес обаче изглежда никак няма да бъде лесен, предвид декларираното от ДЮП намерение да не участват във властта, докато протоколът след Брекзит не бъде премахнат.
Именно водещата юнионистка партия в Северна Ирландия се оказа най-потърпевша от излизането на Великобритания от ЕС. След Брекзит Лондон прие търговската граница да минава през Ирландско море, което провокира чувство на откъснатост сред местното юнионистко население. Северна Ирландия остана единственият член на Обединеното кралство, който граничи с Република Ирландия – страна от Европейския съюз.
Това наложи сложно търговско споразумение, предвиждащо гранични проверки на стоките, които преминават към Северна Ирландия от континентална Великобритания. Проверките се налагат, въпреки че всъщност двете са в една държава. Затова юнионистите започнаха да се оплакват, че въпросният протокол е забил клин между тях и останалата част на Обединеното кралство. А това съвсем естествено доведе до отлив на избиратели, отбелязват наблюдатели.
Тъкмо протоколът за Северна Ирландия, изготвен след Брекзит, предизвика миналогодишните бунтове, напомнили за Смутните времена над две десетилетия по-рано.
Неясното бъдеще
Евентуален отказ на ДЮП да участва в правителството обаче би нарушило споразумението от Разпети петък. Подобно решение носи риск от допълнително отблъскване на избиратели, особено сред “по-меките” юнионисти, които не са привърженици на продължаваща управленска криза, смята професорът по политика от Queen’s University в Белфаст Кейти Хейуърд, цитирана от Ню Йорк таймс.
Участие в бъдещото правителство без протоколът да е премахнат, обаче също носи опасност за електорален отлив. Особено предвид факта, че ДЮП превърна кампанията си срещу търговското споразумение след Брекзит в свое основно послание преди вота.
“В момента могат да се водят сериозни разговори за юнионистко обединение, но няма да има правителство, ако протоколът не бъде премахнат“, каза Дейвид Кембъл, председател на Съвета на лоялистките общности, представляващ група от про-юнионистки паравоенни групи, които яростно се противопоставят на ограниченията след Брекзит.
На фона на този сложен политически пейзаж “Шин Фейн” вероятно ще се придържа в действията си към основните си предизборни послания, вместо да мобилизира бърза кампания за обединение с Република Ирландия, прогнозира Кейти Хейуърд.
След излизането на изборните резултати Мишел О’Нийл ги приветства, определяйки ги като “избора на едно поколение”. Тя обаче не засегна особено плановете на “Шин Фейн” по темата с ирландското обединение. Лидерът на партията Мери Лу Макдоналд беше по-конкретна, заявявайки миналата седмица, че референдум за обединение с Република Ирландия може да се случи в рамките на следващото десетилетие или дори “на всеки петгодишен период от време”.
Британският министър за Северна Ирландия Брандън Люис обаче заяви, че няма основания за провеждане на референдум, защото мнозинството и в парламента, и в провинцията е против обединение.
Цялата тази ситуация провокира тревогата на Лондон. Британският вицепремиер Доминик Рааб заяви пред Скай нюз, че решаването на проблема с протокола за Северна Ирландия не може да бъде отлагано на фона на очакванията за политическа криза в страната. И добави, че стабилността е застрашена само заради неуредените търговски въпроси след Брекзит.
Общият фон на политическа неизвестност беше допълнен oт изказване на пратеника на ЕС във Великобритания Жоао Вале де Алмейда. Той заяви, че блокът е готов да поднови преговорите по протокола след паузата за изборите, но няма да преразгледа търговското споразумение, защото то е от основно значение за договорените правила след Брекзит.
Така, шест години, след като британците гласуваха да напуснат Европейския съюз, ефектът от това решение резонира с пълна сила върху Северна Ирландия, която се озова на прага на политическа криза с неясен изход.
