Късно вечерта на 28 февруари Татяна Балазейкина получава обаждане от полицията. Съобщават ѝ, че 16-годишният ѝ син Егор е арестуван. Казват ѝ, че той е признал, че е хвърлил бутилка с течност по пункт за набиране на военнослужещи в родния му град Кировск, на около 30 км източно от Санкт Петербург. Течността в бутилката не се възпламенила и не са нанесени значителни щети.
„Същия ден получих съобщение от Таня“ – разказва близката приятелка на семейството Наталия (името е променено). Съобщението започва с думите: „Нашето семейство умря“.
Съдът оставя Егор Балазейкин в ареста до 27 април по подозрение в тероризъм и опит за унищожаване на публично имущество. Той е задържан в СИЗО-5 (следствен изолатор) в Санкт Петербург.
„Често се питам – не се ли страхуваш?“ пише Балазейкин в отворено писмо от затвора. То е публикувано в Telegram на 24 март. „Знаете ли, винаги отговарям: „Не. Преди се страхувах. Страхувах се да се събудя сутрин. Страхувах се да чета новините, които винаги бяха едни и същи, само че с различни имена на населени места и различен брой жертви… Сега вече не се страхувам.“
Младежът е държан в строга изолация, а на роднините и адвокатите му е забранено да обсъждат случая публично.
Според адвоката по правата на човека от Санкт Петербург Леонид Крикун това е начинът, по който властите сплашват заподозрените в такива случаи, за да ги накарат да признаят вината си, да се покаят, „да се явят пред обществото не като опозиционери, а като заблудени овце, които признават грешките по пътя си”.
Егор Балазейкин е задържан за повреждане на обществено имущество, но след няколко дни започват да го разследват за тероризъм. Ако му бъде повдигнато обвинение, 16-годишният младеж може да бъде осъден на от 10 до 15 години затвор.
Крикун изразява опасения, че руските власти, които са издавали строги присъди само за публикации в социалните мрежи, критикуващи масираната инвазия на Москва в Украйна, ще използват случая на Балазейкин, за да дадат пример.
Добър, възпитан човек
Като дете Егор Балазейкин прекарва месеци по болници – търсят диагноза за заболяване, което унищожава черния му дроб. Оказва се, че страда от автоимунен хепатит – състояние, което може да бъде фатално, ако не се лекува постоянно.
Като част от лечението той започва да се занимава с киокушин карате. Домът му се пълни с трофеи, печели няколко регионални състезания. През последните години е съдия на детски турнири.
Сега болестта на Егор е в ремисия, но той трябва да се консултира със специалисти на всеки три месеца и да приема лекарства. През август момчето навърши 16 години. Запален ученик е по руска история и обществени науки, мечтае да учи право или да завърши колеж по икономика. За да му помогнат, родителите му го преместват в училище № 166 – една от най-престижните хуманитарни гимназии в Санкт Петербург.
„Егор винаги е учил добре“, казва Наталия. И добавя, че момчето е издържало държавния си изпит с много високи оценки, кандидатствало в няколко средни училища, включително и в № 166. Директорът на престижното училище – самият той историк, е толкова впечатлен от Егор, че веднага го приема в 10-и клас.
Един от съучениците му казва, че Егор „винаги е създавал впечатление на добър и възпитан човек“.
„Синът ми говори много добре за Егор“, казва родителят на друг съученик. „Той е много добро момче и би било ужасно да му съсипят живота.“
По-голямото натоварване в училище и дългото пътуване до там и обратно, за което майката и бащата се тревожат от самото начало, са тежки за Балазейкин и семейството му. „Понякога той се прибираше у дома и заспиваше до вратата, без да си свали палтото“, казва Наталия.
Родителите му наемат стая в близост до училището, въпреки че разходите са затруднение за тях. Обикновено той спял там през седмицата, а през уикендите пътувал до дома. След ареста му държавните руски медии твърдят, че семейството му го е изоставило и Егор живее сам.
„Това беше лъжа“, казва Наталия. „Той се справяше много добре в новото си училище. Въпреки трудностите получаваше отлични оценки“. Първоначално момчето мечтае да стане дипломат и сериозно учи английски език. Но по-късно започва да се интересува повече от история, икономика и право.
Смърт в семейството
Любовта на Балазейкин към руската история е насърчена от баща му Даниел и по-големия брат на баща му Дмитрий, професионален военен и ветеран.
Когато през февруари 2022 г. Русия започва инвазията си в съседна Украйна, Балазейкин и семейството му безрезервно подкрепят войната и президента Владимир Путин.
„Егор имаше същите възгледи като всички в семейството – майка му, баща му, баба му и особено чичо му – военен“, казва Наталия. Но чичото Дима е убит в самото начало на „специалната военна операция“. След това възгледите на Егор започват да се променят.
Въпреки че Дмитрий Балазейкин е далеч от възрастта за военна служба, той се записва в регионалния доброволчески батальон.
„Той не каза на никого“, спомня си Наталия. „Просто замина за фронта. И беше убит почти веднага край Изюм, където през март и април миналата година имаше тежки боеве и сериозни загуби. Загинал е храбро, както ми каза Таня, защитавайки своите хора“.
Погребението на Дмитрий Балазейкин е първото, на което Егор присъства в живота си.
По думите на Наталия погребението на убития му чичо има дълбок емоционален ефект върху момчето. „Беше му много тежко – чичо му беше починал, но новините в интернет бяха все същите. И по телевизията. В училище изучаваха Първата световна война. 16-годишното момче беше подложено на голям стрес“, казва тя.
С течение на времето възгледите на Балазейкин за войната коренно се променят и той е отвратен от жертвите и от двете страни. „Почти всеки разговор се свеждаше до едно нещо – че Русия е била в грешка“, казва Наталия. „Мисля, че всичко просто се събра по най-ужасния начин – тази война и вътрешните му терзания.“
Символичен акт
Татяна Балазейкина успява да посети за кратко сина си малко след ареста му. В интервю за телевизия „Дождь“, дадено преди заповедта за забраната на информация, наложена на семейството и адвокатите на Егор, тя казва, че синът ѝ е бил арестуван на мястото на инцидента и е признал, че е хвърлил предмета. Той обаче е казал още, че в бутилката не е имало нищо запалимо и че не е имал намерение да предизвиква пожар. Егор е нарекъл действието си „символичен акт“.
Нито Татяна, нито съпругът ѝ са знаели предварително за намеренията на детето си.
Не можех да живея с тежестта на смъртта на всички тези хора.
Тя цитира сина си, който ѝ казал: „Ако не бях направил това, тогава най-вероятно щях да се обеся, защото не можех да живея с тежестта на смъртта на всички тези хора“.
Майката успява да даде на сина си лекарствата, учебниците и някои топли дрехи, но се притеснява, че лошите условия и липсата на медицински надзор могат да бъдат фатални за човек с автоимунен хепатит.
„Такива трагедии или разрушават едно семейство, или го сплотяват“, казва Наталия, която заявява, че и двамата родители на Балазейкин го подкрепят – въпреки провоенната им позиция. „В този случай това е второто. Мисля, че бащата на Егор се обвинява за случилото се, както и майка му. Тя ми каза: „Грешно ли го възпитахме? Но как? Аз просто исках той да бъде добър човек“.
„Е, мога да ви кажа – заключи тя, – че той е добър човек.“
