Полицията в Северна Македония е арестувала заподозрени за побой срещу секретар на български клуб. Това каза в понеделник сутринта в ефира на бТВ външният министър на Северна Македония Буяр Османи.
В петък евродепутатът Андрей Ковачев сигнализира във Фейсбук, че Християн Пендиков, секретар на българския клуб в Охрид „Цар Асен III“, е бил пребит. Той е на 22 години и е хоспитализиран с тежки травми.
Малко след като нападението стана известно, Пендиков е транспортиран в България със самолет, изпратен от българското правителство, и настанен във Военномедицинска академия (ВМА). В неделя Външните министри на България и Северна Македония Николай Милков и Буяр Османи посетиха пострадалия в болницата.
„Няма да позволим подобни събития на насилие да бъдат отговор на който и да е проблем, а най-малкото на въпроси, свързани с междуетническо съжителство“, каза още Османи пред българската телевизия. Случаят „не може и не трябва да се повтаря“, каза още той.
Какво се случи
В петък БТА съобщи, че е повдигнато обвинение за тежка телесна повреда на един от извършителите на нападението. Агенцията цитира съобщение на македонската прокуратура, според което „на 19-и януари в кафене в Охрид заподозреният се приближил до маса, на която седял човек, ударил го по главата с думите „Не те е срам да си българин“ и си тръгнал“.
Няколко часа по-късно, когато пострадалият излязъл от заведението, заподозреният, заедно с още две неизвестни лица, го пресрещнали на път към колата му и го нападнали, като му нанесли тежки удари по главата и тялото, гласи още съобщението.
В неделя стана ясно, че един от заподозрените е 24-годишният Илия Спасески от Охрид, на когото беше определена мярка за неотклонение от 30 дни, като за останалите двама още се водят процесуални действия.
След като Пендиков беше преместен във ВМА в петък, заместник-министърът на здравеопазването Александър Златанов каза, че нападнатият има много травми в областта на главата, счупване на долната челюст и фрактура на костната структура на синусите. Очаква се да бъде опериран в понеделник.
Реакциите
Македонският президент Стево Пендаровски и премиерът Димитър Ковачевски осъдиха нападението.
„Институциите в РСМ ще направят всичко, за да се създаде атмосфера на нулева толерантност над насилието, особено когато е междуетническо“, каза за БГНЕС Османи след посещението във ВМА в неделя.
Външният министър на България Николай Милков определи случилото се като „типично престъпление от омраза“. Президентът Румен Радев каза, че ще повдигне въпроса пред европейските институции и че според него поетите ангажименти от Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) се разминават с реалността, в която живеят македонските българи в страната.
В събота се проведе протест пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София срещу дискриминацията на българи в Северна Македония. Събитието беше обявено като неполитическо, въпреки че БНР съобщи, че на него са присъствали представители на ВМРО и „Възраждане“, включително Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов.
Народното събрание ще изслуша във вторник външния министър Николай Милков по темата, а Външното министерство привика за консултации българския посланик в Скопие.
Поредният проблем в клуб
Това е поредното нападение, свързано с културни клубове, след като през 2022 г. възникна напрежение в два български клуба в Северна Македония и един македонски в България.
През април откриването на българския културен център „Иван Михайлов“ в Битоля предизвика протести, тъй като в Северна Македония името на Иван (Ванчо) Михайлов, бивш лидер на ВМРО, често се свързва с антихуманна идеология. Няколко месеца по-късно сградата на центъра беше подпалена.
По-късно, в началото на октомври в Охрид десетки хора протестираха срещу откриването на български клуб, основан от гражданското сдружение „Цар Борис Трети“ и носещ същото име. От македонската партия „Левица“ казаха, че цар Борис Трети е „фашистки държавник, слуга на Хитлер и борец срещу македонизма“.
Цар Борис Трети управлява България от 1918 г. до 1943 г., като през 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия. В замяна страната получава територии, сред които и голяма част от днешна Северна Македония. Скопие говори за този период като за „българска фашистка окупация“, а според български историци коректният термин е „анексия“, като управлението преди 1944 г. се определя като „авторитарен режим, повлиян от фашистки идеи“.
След тези събития на 18 октомври македонският парламент прие с пълно единодушие промени в Закона за сдруженията и фондациите, предложени от опозицията, които задължават задължи създателите на организациите, които ги кръщават с имена на исторически личности, да поискат съгласие от Министерството на правосъдието.
В понеделник пред бТВ Османи каза, че Северна Македония окуражава българите да се обединяват в клубове, но не с имена, които по негови думи са „провокации“ и се свързват с фашисткия период“ на историята.
Клубът „Цар Борис Трети“ стана обект и стрелба с пистолет от преминаващ автомобил в края на миналата година.
На 1 ноември откриването на новия македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград стана повод за ново засилване на напрежението между двете страни. Тогава в града имаше протести, на които присъстваха привърженици на ВМРО. Вследствие на протеста македонски граждани не бяха допуснати от полицията да поднесат цветя пред паметника на Гоце Делчев в града.
Тогава общинският съвет на Благоевград беше приел декларация, с която се противопоставя на откриването на клуба и в която подчертава, че Никола Вапцаров е български поет, а създаването на център с неговото име в града е „груба провокация и демонстрация от страна на нелегитимни за нашето право организации“.
Северна Македония и ЕС
Събитията в клубовете се случват на фона усилията на Северна Македония да се присъедини към Европейския съюз и съпротивата, която България ѝ оказва от 2020 г. насам. Тогава София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство вследствие на спорове за езика и историята.
София оттегли ветото си след като българския парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. То предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС.
Македонският парламент също одобри предложението, а след това външните министри на двете страни подписаха двустранен протокол. Впоследствие България оттегли ветото си, а Северна Македония официално започна преговори е ЕС през юли.
