В живота на двегодишната Сара са замесени три държави. Испания, където е родена, и България и Великобритания, откъдето са родителите ѝ. Откакто е родена, и трите държави отказват да ѝ издадат документ за самоличност.
За испанските власти причината е, че родителите Калина и Джейн* не са граждани на страната. Гибралтар, която е задморска територия на Великобритания, отказва заради стар закон за задграничните територии на Обединеното кралство. Отказва и България – защото в акта за раждане на Сара като родители са вписани две жени.
От вторник обаче България вече е задължена да игнорира този факт. Тогава излезе решението на на Съда не Европейския съюз (СЕС) по делото, станало известно като „бебе Сара“. От позицията на Съда стана ясно, че всяка страна членка на Съюза трябва да издаде документ за самоличност на дете, родено в рамките на ЕС, което има родители от един пол, вписани в акта за раждане на друга държава членка – в случая Испания.
Това означава, че Сара е напът да стане първото дете в България с официално вписани две майки. Тя ще може и да се възползва от правото си на здравни услуги, ясла, детска градина, както и на свободно придвижване в рамките на ЕС и да посети роднините, които никога не е виждала.
„Развълнувани сме от решението. Нямаме търпение да получим документа на Сара и най-накрая да можем да видим семействата си след повече от две години“, пишат Калина и Джейн до Свободна Европа.
„За нас е важно да бъдем семейство не само в Испания, но и във всяка страна на Европа. Това е дългоочаквана крачка напред за нас, но и огромна стъпка за всички ЛГБТИ семейства в България и Европа“, добавят те.
Как Сара стигна до Европейския съд
Сара разполага с акт за раждане, издаден в Испания, но не и с документ за самоличност. След като и Великобритания също отказва такъв, двете майки се обръщат към Столична община, район Панчарево, откъдето да се издаде български акт за раждане.
За целта обаче трябва да се впишат имена на майка и баща или само на майка. Когато правят опит да впишат само едната майка обаче, общината изисква доказателство, че тя е и биологичната майка. Калина и Джейн отказват да предоставят тази информация. Според адвоката им Деница Любенова искането е неоснователно и дискриминира детето въз основа на сексуалната ориентация на неговите родители.
Властите в Испания също отказват да издадат подобен документ, тъй като спрямо испанското законодателство записването на такава информация противоречи на местното право и на правото на личен живот на всеки гражданин и пребиваващ в страната.
Така се стига до Административен съд София-град. През 2020 г. съдията преценява, че отказът на общината да издаде български акт за раждане пречи на правото на гражданите на свободно придвижване. Вследствие на това тя подава преюдициално запитване до СЕС.
Какво запитване?
Този тип запитване позволява на местната юрисдикция да се обърне към Съда на ЕС с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. СЕС няма право да решава националния спор. България трябва да се произнесе по делото. Решението му обаче е обвързващо както спрямо страната, изпратила запитването, така и при други национални юрисдикции, които имат подобен въпрос.
Трябва да се намеси не само съдебната власт, но и изпълнителната.
„Тоест българският съд трябва да намери форма, чрез която да спази решението на Съда на ЕС. Тук възниква въпросът какъв е този документ, който можем да издадем, за да спазим решението. Според мен тук трябва да се намеси не само съдебната власт, но и изпълнителната в лицето на администрацията и Столичната община“, казва адвокат Любенова.
По нейните думи според решението на СЕС трябва да се издаде паспорт, който да установява юридическата връзка на детето и с двете майки. Целта е Сара да има правото, както всички останали деца, да преминава границата с който и да е от двамата си родители.
„Не може в Испания да имаш двама родители, две майки, в България да нямаш никого“, казва по въпроса доц. д-р Боряна Мусева, ръководител на катедра „Международно право и международни отношения“ на Софийския университет.
Какво променя решението на съда
По думите на доц. Мусева решението не задължава България да промени законодателството си спрямо правото на еднополовите двойки да сключват брак. Единствено може да се каже, че става дума за някакъв вид „индиректно признаване“ на брака, сключен в чужбина, тъй като той прави възможно това хората да станат родители.
Според доц. д-р Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в СУ, налагане на промяна в законодателството би се налагала, ако не Съдът на ЕС в Люксембург, а Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България. Това може да стане на база Европейската конвенция на правата на човека, според която семейното отношение е фактическо положение, което не зависи от пола на лицата. Доц. Христев дава пример с Италия и Гърция, където ЕСПЧ вече е установил нарушения по отношение на Конвенцията, и по неговите думи е въпрос на време това да се случи и в България.
Относно начина, по който се издават актове за раждане на деца, родени на територията на България, няма промени, добави Христев.
Защо „бебе Сара“ е от значение за целия ЕС
Решението на СЕС по делото „бебе Сара“ е от съществено значение не само за България, но и за редица европейски държави
„Значимостта на решението отвъд нашия казус произтича от това, че в него Съдът на ЕС за пръв път се произнася по въпроса обвързани ли са държавите членки да признават акт за раждане, издаден от компетентни органи в друга държава, ако едни или други елементи от този акт противоречат на определени елементи от вътрешноправната уредба на държавата, от която се иска признаване“, казва доц. Христев.
И не трябва да търпите неблагоприятни последици от различията в правната уредба на вашата държава
„Трябва да можете спокойно след това, в някакъв етап на живота си, да решите, че искате да отидете в друга държава или да се върнете във вашата държава по произход. И не трябва да търпите неблагоприятни последици от различията в правната уредба на вашата държава по произход или държавата, в които сте избрали да отидете“, добавя Христев за семействата с еднополови партньори.
Според адвокат Любенова решението е важно не само за държави като България, Румъния, Полша и Унгария, където еднополовите бракове не са признати, но и за много западноевропейски страни.
„То ще има най-голямата си сила и приложение в страните от Западна Европа. Например Германия, където няма автоматично признаване на родителство Там има регулирани бракове между лица от един и същи пол, но при сключване на брак трябва да се мине през процедура за осиновяване“, каза тя.
Доц. Мусева сравнява по значимост случая „бебе Сара“ с друго дело, по което СЕС се произнася преди три години. Става дума за двама съпрузи, румънец и американец. Румънските власти отказват на американския гражданин право да пребивава в страната за повече от три месеца като „съпруг“ на румънски гражданин, тъй като Румъния не признава еднополовите бракове.
СЕС обаче постановява, че понятието „съпруг“ по смисъла на правото на ЕС за свободното пребиваване на европейците и членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол.
* Имената на майките и детето са сменени.
