Снимката, която виждате по-горе, показва малкото оцелели от едно голямо палестинско семейство след израелски удар над град Рафах в южната част на Ивицата Газа на 7 януари.
Възрастният мъж, който оплаква близките си, е един от многото жители на анклава, които се оказаха бежанци, бягащи от война. Намерили са подслон в къща, която вече е разрушена при ракетна атака. Останали са им само малко вещи. Тепърва ще търсят ново място, където да се приютят с надеждата да останат живи.
Това е съдбата на цивилни хора в Газа, които стават жертви на продължаващите битки между Израел и бойците на Хамас. По данни на ООН над 80% от 2,4-милионното население на Газа са разселени от началото на войната, която започна, след като точно преди 101 дни – на 7 октомври 2023 г. ислямистката групировка Хамас, обявена от САЩ, ЕС и други държави за терористична, извърши жестоко нападение на израелска територия. Убити бяха 1200 души, много от които деца, а над 240 бяха отвлечени.
По информация на ръководеното от Хамас министерство на здравеопазването в Газа са убити повече от 23 000 палестинци, а около 60 000 са били ранени. Тези числа не могат да бъдат потвърдени от независим източник. Със сигурност обаче жертвите са много, а оцелелите живеят в мизерия и в постоянна опасност.
По данни на израелската армия от 9 януари общите ѝ военни загуби са 187 души. Повечето от последните жертви са от инженерни части, действащи срещу тунелите на Хамас в южната и централната част на Газа, където Израел измести фокуса на битките, след като обяви, че групировката е разбита в северната част на ивицата.
Преди дни Световната здравна организация предупреди, че болниците в южната част са пред срив заради засилващите се сражения край град Хан Юнис – втория по големина град в Газа. Военните действия принуждават много медици да бягат.
А генералният секретар на ООН Антонио Гутериш за пореден път алармира, че анклавът е на ръба на хуманитарна катастрофа и е застрашен от разпад на реда.
„Всичко, което искам, е да напусна Газа“
Едно от семействата, което бяга, за да се спаси, е на Джехад Ел-Машхрави. На 16 ноември той и близките му напускат дома си в северната част на Газа, когато отсрещните къщи попадат под ракетен обстрел.
„Малкият ми син, Омар, загина през ноември 2012 г. от шрапнел, попаднал в къщата ни по време на поредната война с Израел, и не можех да рискувам да загубя още деца“, разказва той пред Би Би Си.
Тръгва към южната част на Газа заедно със съпругата си, четиримата им синове на 2, 8, 9 и 14 години, родителите си, братята, сестрите, братовчедите и техните деца. Там няма електричество, вода и хората трябва да се редят на опашки с часове, за да ползват тоалетна, но поне е по-безопасно.
Чакат 4 часа на израелски контролно-пропускателен пункт, създаден по време на войната. Войници искат документите на всички и ги снимат. Някои от мъжете са задържани и принудени да се съблекат по бельо.
От Израелските сили за отбрана ЦАХАЛ обясняват пред британската обществена медия, че „заподозрени в принадлежност към терористични организации“, са били задържани за разпити. А целта на събличането е била „проверка дали носят жилетки с експлозиви или други оръжия“.
Семейството стига до Хан Юнис, където за седмица се подслонява в склад. След като местният пазар е бомбардиран, продължават на юг – отиват в Рафах. Сега живеят в малка пристройка с покрив от ламарина и пластмаса. Храната е много малко, а за питейна вода се чака часове.
„Всичко, което искам, е да напусна Газа и да бъда в безопасност с децата си, дори това да означава да живея в палатка“, казва Джехад.
Подобна е историята на Надин Абдулатиф, родом от град Газа – малко момиче, което е останало без подслон. Тя и семейството ѝ са избягали, след като въздушните удари „напълно са разрушили“ дома им. Убит е по-големият ѝ брат.
След като се установяват в Рафах, съседната къща е поразена от израелски удар и Надин е ужасена: „Вече изгубих по-големия си брат, не мога да изгубя и по-малкия“.
„За да оцелееш, се научаваш да потискаш страха“
Британско-палестинският учен Мохамед Галаини, който живее в Манчестър, Великобритания, се оказва на гости при семейството си в Газа, когато Хамас атакува Израел.
Заради двойното си гражданство той може да напусне Газа, но избира да остане при майка си и сестра си. Преди в крайна сметка да се наложи да избяга на безопасно място в Египет, откъдето по-късно се връща във Великобритания, разказва той пред Би Би Си.
Галаини казва, че седмиците в Газа, са „променили живота му“. Изпитвал „постоянен страх“, че ще бъде убит при въздушен удар, че ще загинат и близките му.
„За да оцелееш, се научаваш да потискаш страха, защото иначе ще бъдеш парализиран“, казва още ученият, който добавя, че се е чувствал като „в обсада през Средновековието“.
След завръщането си в Манчестър чувства „облекчение“, че е избягал от ракетните удари, но е и „опустошен, че е далеч от Газа, където остават в опасност роднините му. Галиани допълва, че почти 80 души от близките му са убити.
Сред жертвите на войната са и журналисти. По данни на Комитета за защита на журналистите до 6 януари са убити 77 репортери и медийни работници – 70 палестинци, 4-ма израелци и 3-ма ливанци. Според правителството на Хамас те са 109 души.
За последния случай, при който бяха убити синът на шефа на бюрото на телевизия „Ал Джазира“ в Газа и още един журналист, израелската армия съобщи, че те са пътували в колата на терорист, а самите те са били „терористични агенти“ и са управлявали дронове, които са били заплаха за израелски войници.
В началото на декември журналист от Ройтерс, базиран в Ливан, беше убит при изстрелване на снаряди. Тогава от Израел обясниха, че е имало опасност от проникване на терористи на тяхна територия.
Марк Регев – старши съветник на премиера Бенямин Нетаняху, коментира преди дни, че „Израел не се насочва умишлено към журналисти“.
Бъдещето на Газа
Екипът на израелския министър на отбраната Йоав Галант представи наскоро план за „следващата фаза“ на войната и за съдбата на Газа след нейния край. Той предвижда анклавът да се управлява от палестински органи, без участието на Хамас, и да се създаде многонационална работна група за възстановяването му.
Нетаняху обаче отхвърли бъдещата роля на Палестинската автономна власт, която контролира част от окупирания Западен бряг. Президентът на Палестинската автономна власт Махмуд Абас призова за свикване на международна конференция за мир, на която да се изработи трайно политическо решение – създаване на палестинска държава в ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.
Междувременно държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отново посети Израел и настоя, че е наложително властите да направят повече, за да предотвратят цивилните жертви, които са „твърде много“. Според него на палестинските граждани трябва да бъде позволено да се върнат в домовете си и да не бъдат притискани да напускат Газа.
На 11 януари започнаха изслушванията в Международния съд в Хага, където Южна Африка съди Израел с твърдението, че военната кампания в Газа е в нарушение на конвенцията на ООН за геноцида. Преди тях Нетаняху каза, че израелските сили правят всичко възможно да сведат до минимум жертвите, докато Хамас използва цивилни хора като човешки щит.
