Те са хората, които руската военна машина се надява да мобилизира за предстоящите дълги битки за Донбас: нямат почти никаква военна подготовка и идват от отдалечени планински райони с имена като Дагестан, Ингушетия, Калмикия.
И трите републики се намират в Северен Кавказ, и трите са с предимно мюсюлманско население, и трите са бедни – затова и мотивацията на мнозинството мъже, записващи се в новите отряди, е предимно финансова.
A целта на „прикритата мобилизация“, която се случва в момента, е да бъдат формирани нови бойни групи на етнически принцип, пише службата на Радио Свободна Европа в Северен Кавказ „Кавказ.Реалии“. Те трябва да подсилят руската армия в Украйна и да ѝ помогнат в решаващите фаза на войната, която Москва започна преди 4 месеца.
„Мобилизация в сянка“
През тези месеци Русия претърпя тежки загуби, които вече започват да се усещат. До момента обаче Кремъл отказва да разпореди обща мобилизация в страната. Вместо това, вербовчици в цяла Русия се опитват да насърчат резервисти и други мъже, които отговарят на условията, да подкрепят армията.
„Тези усилия представляват форма на прикрита мобилизация. Това са откъслечни усилия, но те позволяват на руските военни да издържат във войната, но не се справят с фундаменталния дефицит на жива сила“, написа Майкъл Кофман от американската аналитична компания CNА в свой анализ в началото на юни.
Наравно с това в момента Русия набира за служба и млади мъже на възраст между 18 и 27 години. Въпреки че по закон войници с по-малко от 4 месеца военна подготовка не могат да бъдат изпращани на фронта, няколко потвърдени случая сочат, че законовото изискване невинаги се спазва.
Прикритата „мобилизация“, която тече в отдалечението региони на Русия обаче е съвсем отделен случай.
„Изглежда, че губернаторите [на Севернокавказките републики] са били инструктирани да формират допълнителни сили в допълнение към официалното набиране чрез военните служби за регистрация и вписване“, каза пред Радио Свободна Европа Сергей Кривенко, директор на правозащитната организация „Гражданин. Армия. Закон“.
По думите му все още не е ясно при какви условия тези войници, рекрутирани регионално, ще бъдат изпратени да се бият в Украйна – включително какво ще бъде заплащането им и дали ще бъдат официално разглеждани като служители на армията или само като наемници или паравоенни.
Според Кривенко подобни отряди на регионален, етнически принцип се формират в цяла Русия, но Северен Кавказ е основното място, в което са концентрирани тези усилия. Причината е, че стандартът на живот и заплатите в региона са едни от най-ниските в цялата страна.
„Иначе нямат мотивация да се бият“
По думите на руския правозащитник Михаил Сава, създаването на допълнителни отряди на етнически принцип е симптом за кадровата криза в руската армия и липсата на желаещи да се бият в Украйна.
Сава, който е част от официалната група, документираща военните престъпения в Украйна, посочва обаче и друго нещо – такива формирования са „трудни за контролиране“ и имат „слаба дисциплина“.
„Те представляват заплаха не само за цивилно население на Украйна, но и за други части на руската армия“, отбеляза Сава.
Пред Радио Свободна Европа експертът напомни и че вече се е стигало до конфликти между отделни етнически-обособени отряди, подкрепящи руската войска. През април министерството на отбраната на Украйна съобщи за престрелка между контролираните от Рамзан Кадиров чеченски бойци и бойци от Република Бурятия.
Някои наблюдатели съобщиха и за конфликти между чеченските „кадировци“ и основните руски части. Верните на Кадиров бойци бяха обвинени и че са извършили редица военни престъпления.
Чеченските отряди обаче изиграха ключова роля в някои от сраженията, отбелязват анализаторите, като например при превземането на южния пристанищен град Мариупол. В тази връзка Денис Соколов, експерт за Северен Кавказ в Free Russia Foundation коментира, че зад решението за създаване на допълнителни батальони на етнически принцип стои желанието да бъде повишена мотивацията на войниците.
„Това е опит да се обвърже репутацията [на даден отряд или етнос] с ефективността на военните операции, защото иначе хората нямат мотивация да се бият“, смята Соколов.
Привлечени от заплати или заплашвани?
Една от републиките в Северен Кавказ, която се превръща във все по-важен източник на нови войници, е Дагестан.
По думите на местния журналист Магомед Магомедов военната служба отдавна се е разглеждала като „сериозен социално издигане“ за много хора в републиката.
„Много голям процент от дагестанските професионални войници имат висше образование, но след като са учили, те не са могли да си намерят подходяща работа“, каза Магомедов.
„Като професионални военнослужещи доходите им са малко над средните [за Дагестан]. Разбира се, [до февруари] много от тези хора не са очаквали, че ще трябва да участват в сериозна военна операция“, допълва той.
В Чечня пък усилия за набиране на войници срещат известна опозиция. Групи за правата на човека и блогъри разказват, че са получили множество съобщения от мъже, които са казали, че са били заплашвани, за да се присъединят към местните паравоенни формирования.
Един конкретен случай стана и обществено достояние. Четирима мъже, завърнали се от Украйна, се оплакаха, че не са им били изплатени обещаните заплати и са били хвърлени в битка без подходящо оборудване и храна.
Впоследствие Магомед Даудов, председателят на чеченския парламент, проведе среща с мъжете, която беше излъчена по телевизията в Чечня. На нея той ги порица, а малко след това и четиримата мъже се отказаха от исканията си.
Неизвестното бъдеще
Докато и руските, и украинските сили са изправени пред голям брой жертви заради интензивните боеве, които се водят в източния регион Донбас, Москва засега успява да поддържа настъпателните си способности.
Според украински официални лица агресивната кампания по набиране на нови войници от страна на Кремъл е спомогнала за привличането на между 40 000 и 50 000 души, които да попълнят местата на загиналите или ранените.
Все пак обаче оценките на западните служби сочат, че руските военни може скоро да изчерпят бойните си способности и да бъдат принудени да спрат офанзивата си в Донбас.
„Русия може да стигне до момент, когато вече няма инерция да продължава напред, защото е изчерпала ресурсите си“, каза британският премиер Борис Джонсън в интервю за германския вестник Süddeutsche Zeitung , позовавайки се на разузнавателните служби на страната си.
Въпреки нарастващата несигурност по отношение на руската жива сила и военно оборудване, предложенията за сравнително високи заплати и обезщетения бяха доста успешни при набирането на войници по договор.
Пред Радио Свободна Европа Айгюл, която е от Татарстан и която е идентифицирана само със собственото си име, за да се предпази от преследване – каза, че съпругът ѝ се е записал като професионален войник и е бил изпратен в Украйна, въпреки че е бил напълно наясно с „абсурдността на този конкретен конфликт“.
Тя не поиска да разкрие точната заплата, която съпругът ѝ получава, но каза, че тя е над 100 000 рубли или близо 2000 долара на месец – много над средната руска заплата.
Съпругът ѝ също поиска името му да не бъде споменато и отказа да бъде интервюиран. Той обаче каза, че е разочарован от войната и поиска Радио Свободна Европа да публикува неговото предупреждение към други мъже, които обмислят да подпишат договор и да бъдят изпратени в Украйна.
„Не отивайте, освен ако не ви принудят“, каза той.
