Часът наближава 11:00, денят е неделя. В Одрин работят две избирателни секции. Те са оживени, но не са препълнени. На тези избори обаче има нещо твърде необичайно. Движението за права и свободи (ДПС), което по традиция категорично печели изборите в Турция, този път се явява разделено на две. А това разделя и хората.
„Ние не признаваме г-н Пеевски“, отговаря ми мъж на около 60 години на излизане от избирателната секция на ул. „Йъл Илкокулу“, след като съм го запитала коя фракция на ДПС подкрепя.
„Без нашата партия не трябва да има правителство“, казва друг избирател. На въпроса коя е неговата партия, той добавя: „Доган“.
Резултатите от изборите в секцията потвърждават думите им. Общо 373 гласа получава Алианс за права и свободи на Ахмед Доган срещу 114 за ДПС – Ново начало на Делян Пеевски. Общият брой на подадените бюлетини е 524. В другата избирателна секция в Одрин също води фракцията на Доган.
Гласувам в Одрин случайно. Пътувам по работа в събота с автобус и си давам сметка, че за първи път изминавам това разстояние с автобус през далечната 1991 г. Пътуването ме връща към спомените тогава – сега шофьорът раздава на всички банкноти евро, за да купят цигари преди границата. Мен ме пропуска, явно защото съм нова.
Малко на брой сме, около 12 души. Всички говорят турски и български. Повечето за първи път са отишли в Турция през лятото на 1989 г. Един възрастен мъж споделя, че неговите родители отдавна са изселени, още преди това, но не уточнява кога.
Докато чакаме за дълга проверка на границата – първо на багажа, после на автобуса – хората разказват различни истории. Една жена споделя, че е била на 29 години, когато цялото ѝ семейство е тръгнало, през 1989 г. Сега идва всеки уикенд до Свиленград в България, за да играе в казино. Разказва го с усмивка.
Другите жени в автобуса живеят между Турция и България. Една се е върнала в своето село, но пътува при внуците и децата в Люлебургас.
В Одрин съм за кратко. Отсядам в гостоприемния дом на млада българска лекарка, родом от помашко пиринско село. Тя е научила турски тук, завършила е медицина тук, омъжила се е и е останала на работа в Одрин. Вече над 15 години живее в Турция. Отиваме да гласувам заедно в неделя преди обед.
„Почти не познавам партиите на изборите, но разпитвам, интересувам се и гласувам, защото е важно“, споделя тя.
Към 11.00 часа Мариана Димова от избирателната комисия ми казва, че активността е по-ниска, но гласуването протича нормално.
Хората, с които разговарям, са словоохотливи, но внимателни. Повечето са дошли в Турция през 1989 г., когато над 300 хиляди души са прогонени от България в рамките на т.нар. „Възродителен процес“. Разбира се, питам повечето как гледат на разделението в ДПС. Личи си, че изпитват неудобство. Аз също.
„Не в хубаво това, което стана сега , че точно нашите се разделиха“, споделя една жена. И продължава: „Аз не пропускам избори. Гласувам по съвест и задължение. Не очаквам много, но гласувам. Все сe надяваме – на по-добри пенсии, на по-добър живот, за всички в България.“
Срещам и две момичета на по 18 години, които гласуват за първи път. Родителите им са от България, а те са израснали в Турция. И двете говорят само турски. Почти не разбират български.
„Гласувам, за да се гарантират правата на хора като моите родители, за да не се повтори това, което им се е случило“, казва едното момиче.
Гласуването е два дни преди националния празник на Турция на 29 октомври. Много от събеседниците ми бързат, за да използват хубавото слънчево време и приближаващите почивни дни.
Одрин е препълнен с хора и автомобили. Моята домакиня казва, че когато търсят нещо по-спокойно през уикенда или хубаво кафе, отиват до Гърция или до България: „Ние сме на границата, всичко е близо.“
