Осем месеца след началото на руската агресия България се готви да помогне на Украйна и с оръжия, както отдавна правят всички други държави от НАТО, с изключение на Унгария. Най-вероятно изпратеното въоръжение няма да е точно това, от което се нуждае Украйна, и ще е много по-малко от това, което България наистина може да си позволи да даде.
Украйна се нуждае предимно от средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и самолети, както и тежко въоръжение. Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов казва вече няколко пъти, че дарението ще е “консервативно”, защото законът не му дава право да дарява техника от военновременните запаси, както и такова оборудване, чието изваждане би застрашило националната сигурност. С този аргумент той няколко пъти отхвърля възможността България да предостави тежко въоръжение и ПВО на Украйна.
Политици и военни експерти обаче казват, че това не би трябвало да е проблем. България разполага с „военновременни запаси“ от оръжия и голям брой в резерв. Мобилизационните планове за военно време могат да бъдат променяни от парламента.
Освен това голямата част от въоръжението и бойната техника са морално и физически остарели, с изтекъл или изтичащ ресурс на експлоатация, както е отбелязано в доклада за отбраната за 2021 г.
Украинската армия обаче е свикнала със съветските оръжия и има нужда точно от такова. А изпратеното от България може да бъде компенсирано с по-модерна техника от страни от НАТО, както вече направиха няколко държави от Източна Европа.
Какво реши парламентът
През май, след като от БСП заплашиха многократно, че ще напуснат управляващата коалиция, предишният парламент реши, че правителството може да даде военно-техническа помощ на Украйна, но не и оръжия и боеприпаси.
На 3 ноември новият парламент промени тази позиция и прие България да изпрати военна помощ на Украйна. Само „Възраждане“ и БСП гласуваха „против“. Решението възлага на правителството до месец да обяви каква военна помощ може да се окаже на Украйна, като това трябва да бъде съобразено с възможностите на България.
Какво иска Украйна
От началото на войната, в която Русия нападна независима Украйна, Киев е изпратил до София няколко писма с молба за различно въоръжение. Преди седмица посланик Виталий Москаленко каза пред бТВ, че на Министерството на отбраната на България е изпратен списък с повече от 30 артикула. Най-необходими са средства за противовъздушна отбрана – ракетни установки С-300, както и зенитно-ракетни комплекси, установки „Оса“ и „Игла“, зенитни установки 23-2.
„Всички въоръжения, с които разполага България от времето на СССР, за нас, за Украйна са крайно необходими“, каза Москаленко.
Украйна се нуждае още от гаубици (артилерийско оръдие) от 152 мм, самоходни артилерийски установки (САУ), снаряди, минохвъргачки и други. Москаленко коментира, че списъкът може да бъде удовлетворен, тъй като България разполага с всичко изброено.
Артилерията играе основна роля във войната на Русия срещу Украйна. Гаубиците са оръдия, които се придвижват на буксир. Тези с калибър от 152 мм могат да поразяват цели на около 17 км. САУ представляват оръдия на самоходно шаси.
България е произвеждала съветската САУ „Гвоздика“. Тя представлява бронирана машина на базата на верижното МТ-ЛБ със 122 мм оръдие и според производителите може да поразява цели до около 15 км. САУ позволяват по-бързо разполагане и изтегляне отколкото буксируемите гаубици. България произвеждаше и самоходни 120 мм минохвъргачки „Тунджа“ на базата на МТ-ЛБ.
По-рано Украйна е дала заявка за хеликоптери и самолети Су-25 и МиГ-29, се разбра от думите на Москаленко пред бТВ.
Какво притежава България
„Имаме какво да дадем, въпрос е на политическа воля“, каза Велизар Шаламанов, който е бил министър и заместник министър на отбраната, а има управленски опит и в централата на НАТО. Според него Стоянов трябва да предложи на парламента различни варианти.
Плановете за модернизация на армията и публичната информация за наличните видове въоръжения показват, че България има огромни количества излишъци от съветско въоръжение.
От Плана за модернизация на въоръжените сили към 2015 г, се разбира примерно, че към края на 2014 г. танковете в Сухопътните войски са били 567, а към края на 2015 г. е било планирано танковете на въоръжение да са 160.
Към 31 декември 2020 г, танковете вече са едва 90, се вижда от Плана за 2020 г. Артилерийските системи над 100 мм. от 666 бройки в края на 2014 г. намаляват до 190 през декември 2020.
Това означава, че огромна част от това въоръжение вече не се използва и България със сигурност разполага с някакво количество излишни танкове и артилерийски системи.
Димитър Стоянов изрично каза, че няма да бъдат дадени ПВО комплекси и радиолокационни станции. В Доклада за отбрана за 2021 г. пише за ПВО комплексите и радарите към тях, че са „в края на жизнения си цикъл и се нуждаят от заводски ремонт“. Цитираните системи се експлоатират „в условия на остър недостиг на резервни части и консумативи, поради недостатъчно финансиране и зависимостта на доставките от Руската федерация“, пише в доклада.
В последния План за модернизация на армията е заложено към 2026 г. армията да има 90 танка. Според генерала от резерва Съби Събев, който цитира публични източници, българската армия има в резерв около 200 танка, сред които достатъчно такива с неизтекъл ресурс.
Можем ли да кажем, че нямаме?
Според данните на Събев, България може да притежава до 600 БТР-а (колесна бойна машина за пехотата), верижни бойни машини МТЛБ – 800 в резерв, 250 танка Т-72 в резерв, както и модернизирани танкове Т-55 – 400 броя в резерв.
България разполага и с 200 броя от така необходимите на Украйна установки БМ-21 Град, а общият брой за САУ „Гвоздика“ е 500.
Събев припомни, че Чехия закупи системи за залпов огън „Град“ от България и ги предостави на Украйна.
“Можем ли да кажем, че нямаме?”, попита Събев.
Той припомни, че България се намира в съюзна система за противоракетна и противовъздушна отбрана, а поне на хартия, има над 100 пускови установки.
„Ние можем да предоставим от тези средства определен брой, защото се намираме в съюзна система. Никой няма да ни остави без защита. Докато сме в НАТО можем да бъдем сигурни”, каза още Събев.
Какво казва военният министър
Служебният министър Димитър Стоянов няколко пъти каза, че България няма да предостави на Украйна тежко въоръжение от типа на зенитно-ракетни ПВО комплекси, както и самолети СУ-25 и МиГ-29.
Той обяснява тази позиция с чл. 9 от Конституцията, „където ясно е записано, че Въоръжените сили са гарант за сигурността, териториалната цялост на страната и суверенитета ѝ“.
Стоянов е поръчал анализ за това, какво България може да си позволи да даде. Резултатът от него изглежда предизвестен заради позицията на министъра. Стоянов казва, че в армията трябва да останат техника и боеприпаси за осигуряване на “мирновременни, военновременни запаси и за попълване на загуби”.
Министърът казва още, че трябва да се остави и “процент техника за канибализация“. С тази дума военните наричат използването на стара техника за резервни части.
Депутатът от „Демократична България“ (ДП)Атанас Славов попита по време на заседание на комисията по отбрана миналата седмица дали военновременният запас включва “и тези боеприпаси, които до година-две-три ще излязат от експлоатация”. Стоянов му отговори, че боеприпасите в армията минават изпитания и на тези, които ги минат, им се удължава срока.
„Нашите боеприпаси са с удължен срок”, каза Стоянов. Депутати разтълкуваха това нежелание за даряване на необходимите на Украйна съветски боеприпаси, дори и на такива с изтичащ и вече изтекъл срок.
“Не съм казал, че няма да дадем оръжие на Украйна”, каза министър Стоянов пред Свободна Европа след заседанието на комисията, попитан дали след като остави достатъчно оръжие за военновременния запас и за “канибализация”, ще остане изобщо нещо за даряване.
Какво може да получи България в замяна
Военният министър потвърди пред Свободна Европа, че се водят разговори със съюзнически държави за замяна на старо съветско въоръжение, ако то бъде изпратено на Украйна.
„Водим разговори не само с Германия, а с всички страни членки на НАТО, каза Стоянов на въпроса дали има преговори с други страни, които да предоставят на България оръжие, което да замени съветските образци, които заминат за Украйна. Стоянов каза, че има движение по тези разговори, но е прекалено рано да дава подробности.
В петък холандското списание EW съобщи, че правителството иска да размени употребявани изтребители F-16 срещу съветски изтребители, сред които МиГ от Източна Европа.
България и Полша са единствените страни в ЕС и НАТО, в които МиГ-29 все още летят. Чехия също може да притежава известно количество от тях.
Попитахме Министерството на отбраната на Нидерландия дали се водят такива преговори с България. Отговорът гласи, че не могат да отговорят на въпроса, тъй като Нидерландия не прави изявления за оръжейни доставки за Украйна.
Евентуална доставка за България на употребявани F-16, докато пристигнат поръчаните нови от САЩ, би решила проблема с изтичането на ресурса на МиГ-29 през следващата година. Така няма да се наложи да се купуват „междинни“ изтребители, за което настояват Стоянов и президентът Румен Радев.
През юни е изпратено писмо до холандската страна с въпрос дали може да предостави тези машини, каза в Брюксел на 15 ноември Стоянов. Отговорът тогава е бил, че няма такава възможност.
„Имах среща с министъра на отбраната на Нидерландия, засега изразяват готовност да помогнат с тренинга на наши пилоти за F-16“, каза той пред репортери в Брюксел.
Какво получиха другите
Чехия е на път да получи финансиране от САЩ и Нидерландия, за да модернизира 90 броя танкове Т-72 и да ги дари на Украйна. Прага замени вече модернизирани си Т-72 за 15 немски танка Leopard 2 и е на път да купи още 50 машини от последната модификация Leopard 2 A7.
Словакия достави система за противовъздушна отбрана директно на Киев още през пролетта на 2022 г. и получи в замяна отбранителна система Patriot от Германия и Нидерландия. През лятото след това тя изпрати 30 танка T-72 и ще получи 15 немски Leopard-а.
Словения достави 28 танка на Украйна в края на октомври, за което Германия ѝ доставя 43 военнотранспортни машини.
Гърция получава от Германия общо 40 бойни машини на пехотата Marder. Някои от тях вече са доставени. В замяна Атина изпрати 40 съветски бойни машини на пехотата БМП-1 в Украйна.
Дори и да не са последна дума на техниката, тези машини са по-модерни от някои от притежаваните от България. Те са по стандартите на НАТО и няма да има проблем с поддръжката им.
