След огромния интерес към „бисери“ от Спешно отделение“, публикувани в ЗАРАТА, днес още няколко предложения за тъжна усмивка… Първите две са изпратени от наш читател.
След 15 минути обяснение на майката как да сложи свещичка против температура на детето си, тя пита: Всичко разбрах за тези свещички, ама не можах да разбера кога да ги запаля.
Майка се връща ядосана, след като са изписали на детето ѝ свещички против висока температура: Вижте сега, тези свещички, дето ни ги изписахте, искам да ги смените, ами то на 2, на 3 ги чупя и една водна чаша детето изпива и не може да ги погълне.
Дай ми лист за натриев концентрат.
Идвам от сватбата и имаше голяма колона. Кат’ съ ударих, много болки имах, чак замирисах на кръв.
– Мерихте ли температурата?
– Да, имаме кюлиметър, мерихме, не беше много висока.
Управлявах колело и съ халосах с голяма цел.
От каруца не мога да падна, защото управлявам добре.
Напрайха му турбузон (урбазон), ама не му минава.
Катедралата ми е за смяна (бел. на ред. има се предвид канюла – Тръбичка, вкарвана в телесна кухина или съд с цел дрениране на различни течности)
Умира! Умира!
– По какво разбрахте, че умира?
Върти си езика.
Ти си извън ритъм. Откога си така?
– Ко?
Сърцето ти бие ли ритмично?
– Почти.
Ходи ли на доктор?
– Да.
При кого?
– Д-р Колева.
Какъв специалист е тя?
– Диабетична.
Кога ти е правена коронарография?
-А?
Цветна снимка на сърцето кога ти е правена?
– Преди 2 – 3 години.
Епикриза имаш ли?
– Нямам засега.
Отидете при личния си лекар.
– Тя е на 75 години, откъсната, просто умира.
На колко години е детето?
– На кръщелното пише.
– Пия тия хапчета, но не мъ задоволяват.
В какъв смисъл?
– Излизам от ритъм.
Нищо му няма на детето.
– Страх мъ й да ни получи земетресение, да ни му стани нещу на мозъкя.
