Невена Дишлиева-Кръстева, интровертният екстроверт

Невена Дишлиева-Кръстева, заедно с Елка Виденова и Ива Дишлиев утре вечер, в рамките на Есенни литературни дни’ 21, ще представи книги за тийнейджъри на издателство ICU в от шест вечерта в РБ „Захарий Княжески“.

Невена Дишлиева-Кръстева е преводачка от английски език. Благодарение на нейния труд на български са излизали книги на Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джефри Юдженидис, Зейди Смит. Тя е и водещата фигура зад издателство ICU, което през последните години разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми. Неотдавна под знака му излезе романът „Бегуни“ на една от най-значимите полски писателки, Олга Токарчук, сборникът „Всеки ден крие в себе си друг“ на носителя на Европейската награда за литература Гаст Грьобер, a лятото донесе „Югославия, моя страна“ на словенския автор Горан Войнович.

Литературни дни’21: Петък – в библиотека „Захарий Княжески“

Друга книга събира спомените за размирните 90-те години на различни български автори – трети тематичен проект за ICU в този дух след „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“.

Определя себе си като „интровертен екстроверт“. „На пръв поглед звучи парадоксално, но за мен няма противоречие“, казва Невена Дишлиева-Кръстева в интервю за  „Капитал“ и пояснява: „Обичам комфорта на вътрешното си пространство, в същото време обожавам домът ми да е пълен с приятели. Всеотдайна съм към хората, с които сме се спечелили взаимно, и в заниманията, които ме изпълват с радост. Умея да обичам с цяло сърце и без да се пестя.“

Доверява, че ужасно се притеснява от публични изяви, а любим отрязък от денонощието за нея е нощта, когато къщата притихне. Споделя, че тогава влиза в „режим на свръхпроизводителност и блаженство“. Най-голямото предизвикателство в работата си вижда в неизбежността да съвместява куп несъвместими дейности – от творческата работа по книгите на ICU, до договаряне на права, пренасяне на книги в бананови кашони и аранжиране на щандове.

Обожава „дивото къмпиране“ под асмата в двора на бащината й къща. Слуша рок на макс, предимно „вехти банди“. Обича да шофира на дълъг път.

Не понася липсата на уважение към личното пространство – както към нейното,  така и към чието и да е друго. Грубостта и мърлявостта я влудяват.