Недоносените бебета. Какво (не)знаем за тях

В Клиниката по неонатология на УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора ежегодно преминават между 180 и 200 недоносени деца. Най-малкото преждевременно родено и спасено от старозагорските неонатолози бебе тежи само 480 грама и е вече на година и 4 месеца. Това става ясно от интервю на шефа на клиниката доц. д-р Христо Мумджиев пред Радио Стара Загора. За това какво знаем и не знаем за недоносените новородени разказват от Фондация „Нашите недоносени деца“.

Нормалната продължителност на една бременността е около 40 седмици, през които бебето се развива, храни и расте в майчината утроба. Едва тогава то е напълно готово за живот извън утробата. Понякога, обаче, се случва новороденото да се появи по-рано от очакваното.

180-200 недоносени бебенца ежегодно минават през УМБАЛ – Стара Загора

Според определение на Световната здравна организация, недоносено е дете, родено преждевременно, преди завършване на 37 седмица от бременността на майката.

В световен мащаб всяка година се раждат над 15 милиона недоносени бебета, което съответства на повече от 1 на 10 от всички раждания. През последните 20 години честотата на преждевременните раждания се увеличава процентно в повечето страни. В България също всяко десето новородено е недоносено.

По-рано родените бебета са твърде малки и организмът им е прекалено незрял, за да оцелеят сами, без за тях да се полагат специални грижи. Недоносеното може да тежи от около 600 до 2500 грама, като има редки случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Височината им обикновено е от 35 до 45 см. При преждевременно родените бебета почти липсва подкожна мазнина, поради което терморегулацията им е изключително недоразвита и те не могат сами да поддържат нормална телесна температура. В голяма част от случаите белите дробове не са се разгънали, поради което те не могат да дишат сами и се нуждаят от допълнително подаване на кислород. Недоносените бебета все още нямат сукателен и гълтателен рефлекс и заради което се налага да бъдат хранени парентерално – чрез вливане на хранителни вещества под формата на разтвори директно в кръвта.

Причините за преждевременно раждане невинаги са ясни – при приблизително 50% от случаите причината е неизвестна, но са установени редица рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от преждевременно раждане. Тези рискови фактори включват многоплодна бременност; предшестваща бременност, завършила с преждевременно раждане; аномалии и инфекции на матката или маточната шийка; анамнеза за диабет; хипертония; фактори в начина на живот като тютюнопушене, непълнолетна или зависима майка, възрастовият фактор при родилката (прекалено ранна или прекалено късна възраст за раждане), хронични заболявания, удар или травма, прееклампсия и др. Процентът на недоносените бебета може да се повиши и заради бременност при асистирана репродукция.

Преждевременното раждане крие много рискове за едно дете, включително и риска то да не оцелее. За щастие, в наши дни медицината е достигнала наистина високо ниво и все по-рано родени бебета могат да бъдат спасени. В колкото по-напреднала седмица се роди едно дете, толкова по-зрял е организмът му и толкова по-големи са шансовете му да се справи с живота извън майчината утроба. Съществуват различни видове недоносеност, в зависимост от това в коя гестационна седмица е родено детето. Световната здравна организация различава екстремна недоносеност, когато раждането е по-рано от 28 седмица, висока степен на недоносеност – от 28 до 32 седмица, и умерена до късна недоносеност – от 32 до 37 седмица. Независимо в коя група попада, преждевременно роденото бебе се нуждае от специални грижи, квалифицирани медицински специалисти и модерна техника, които да осигурят най-доброто развитие. Някои бебета прекарват месеци в болница, докато достигнат необходимите размери и развитие, за да се приберат у дома без необходимост от медицински грижи.

Преждевременно родените бебета изглеждат много по-различно от повечето доносени новородени. Обикновено те са доста мънички и почти им липсва подкожна мазнина. Това се дължи на факта, че недоносеното бебе е в различна фаза от своето развитие, тъй като е родено по-рано.

Раждането преди термин е причина за редица по-леки или по-тежки здравословни проблеми, които могат да се появят при детето. Голяма част от недоносените бебета, особено тези родени под 1500 г страдат от мозъчни нарушения (кръвоизливи), които в дългосрочен аспект могат да доведат до детска церебрална парализа, епилепсия, нарушено нервно-психическо развитие.

Голяма част от преждевременно родените деца са застрашени от зрителни проблеми и в частност ретинопатия. Погрешно е схващането, че развитието на ретинопатия е свързано с престоя в кувьоз. Всъщност причината е в незрялостта на кръвоносните съдове и системи на бебето, а основният рисков фактор е изключително ниското тегло под 1500 г и раждане преди 32 гестационна седмица. Ако не се лекува навреме, ретинопатията може да доведе до ослепяване.

Друг проблем е крехката имунна система на недоносените деца. Това е и причината те да бъдат изключително застрашени от развитие на инфекции, които понякога могат да бъдат фатални. Например честотата на възпаленията на дихателните пътища при недоносените деца е 10 пъти по-висока в сравнение с доносените. При децата, родени между 28-та и 32-та гестационна седмица, 60% се хоспитализират през първата година от живота им поради инфекции на дихателните пътища. Това са само част от възможните здравословни проблеми за бебето и трудности за семейството, когато то се появи по-рано от предвиденото.

Въпреки всичко това, когато за недоносените се полагат адекватни грижи и родителите и медицинският персонал обединяват усилията си, все по-голям процент от тези деца оцеляват и порастват здрави и неувредени. Широкото разпространение на качествени медицински услуги и стремежът към повишаване на качеството на грижата за тези деца може да спаси тяхните животи и да предотврати увреждания. В развитите страни, грижата за новородените става все по-ефективна и по-малко стресираща за бебетата и родителите им.

Все по-често в глобален план се дискутира прилагането на ефективни мерки, които да увеличат шансовете на недоносените деца за нормален живот.