Германия да узакони абортите през първите 12 седмици от бременността. За това призова назначена от правителството експертна комисия в началото на седмицата.
Това се случва, тъй като според Наказателния кодекс на Германия абортът в страната официално все още е незаконен, въпреки че се предлага на много места в страната и често да не води до никакви последствия. Опасенията от наказателно преследване обаче водят до това, че много клиники не предлагат тази здравна услуга.
Сега специалната комисия заключи в доклада си, че действащите разпоредби в Наказателния кодекс не съответстват на „контрола на конституционното, международното и европейското право“.
Затова тя предложи законът за абортите да бъде либерализиран. Нейната препоръка е бременността да бъде разделена на три фази:
- Първите 12 седмици – комисията препоръчва абортите в този период да бъдат законни;
- Между 12-а и 22-а седмица – комисията препоръчва законодателят да реши в кои случаи абортът да не се наказва;
- От 22-та седмица нататък – абортът да остане незаконен.
Комисията беше създадена преди една година от воденото от левицата правителство на Германия. Тя се състои от научни експерти, които трябваше да препоръчат как да се реформира системата.
Крайното решение за това обаче трябва да бъде взето от правителството на страната, начело на което стои канцлерът Олаф Шолц.
Един германски закон от 1871 г.
Според сегашните текстове в Наказателния кодекс на Германия прекъсването на бременност се наказва със затвор до три години или глоба.
Ако прекъсването на бременността бъде извършено от самата жена, тя може да бъде наказана със затвор до една година или глоба. В случаите, когато абортът е извършен против волята на жената или е довел до смърт или сериозна щета върху здравето ѝ, наказанието е до 6 години.
Тези текстове на закона съществуват от 1871 г.
Тези текстове на закона съществуват от 1871 г. и през десетилетията са били многократно обсъждани, критикувани и реформирани, но така и никога не са премахнати.
Жената не се наказва, ако преди това е получила официална медицинска консултация
Те все пак обаче предвиждат няколко изключения, заради които и на практика абортите в Германия са възможни. Така например жената не се наказва за това, че е решила да прекъсне бременността си през първите 12 седмици, ако преди това е получила официална медицинска консултация.
Когато има случай на изнасилване или опасност за живота на жената, абортът също е позволен. Тоест въпреки че абортите на теория са незаконни, те обикновено не са преследвани от властите.
В част от случаите обаче се повдигат обвинения на лекари и клиники, а жените биват разпитвани. В резултат на това някои клиники не обявяват официално, че извършват подобни процедури или отказват да извършват аборти. За жените пък подобен разпит може да бъде травмиращ.
В крайна сметка в този си вид законът затруднява и самия достъп на жените до аборт. Освен това той трябва да се покрива финансово от тях, тъй като процедурата не е включена в здравното осигуряване.
Заради всички тези причини от години в страната се провеждат протести с искания за промяна на закона.
Какво следва
Правителството, водено от канцлера Олаф Шолц, не е задължено да изпълни препоръката на експертната комисия.
Министърът на здравеопазването Карл Лаутербах каза, че има „незабавна нужда от действия“ по отношение на достъпа на жените до аборти и адекватни грижи за жените с нежелана бременност, особено в религиозно консервативната южна част на страната.
Въпреки това обаче правителството все още не е обявило срокове за изготвяне на проектозакон.
Същевременно членове на консервативната опозиция казаха, че ще сезират Конституционни съд, ако бъде направено предложение за легализиране на аборта.
Баварската консервативна партия CSU обвини комисията в политическа пристрастност, като каза, че тя представя резултата, който правителството иска.
Крайнодясната партия Алтернатива за Германия също се противопоставя на легализирането на абортите.
„Това, от което не се нуждаем, е още един дебат, който разделя обществото“, както в САЩ и Полша, каза здравният министър Лаутербах.
„Ще обсъдим подробно и след това ще предложим организиран процес за това как ние като правителство и парламент да се справим с тези предложения“.
През миналия уикенд в Мюнхен се проведоха малобройни протести за и против премахването на забраната за аборти.
Правото на аборт като разделителна линия
Дебатът в Германия идва, след като през последната година правото на аборт се превърна в разделителна линия за избирателите в САЩ и няколко европейски държави.
През 2021 г. Полша почти изцяло забрани абортите. Според поправката, въведена тогава, жените нямат право да прекратят бременността си дори и в случай на увреден плод.
В началото на годината министър-председателят на Полша Доналд Туск каза, че правителството му иска да облекчи ограниченията за достъп до спешната контрацепция – хапчето „план Б“. Президентът на Полша Анджей Дуда обаче каза, че ще наложи вето на този законопроект.
Година по-късно Върховният съд на САЩ отмени половинвековното право на аборт, позволявайки на отделни щати да го забраняват или ограничават.
Същевременно в отговор на това в началото на годината френският президент Еманюел Макрон вписа правото на аборт в конституцията на страната и поиска Европейският съюз да гарантира това в своята Харта на основните права.
През 2022 г. пък Германия отмени закон от нацистката епоха, който не позволяваше на лекарите, предлагащи прекъсване на бременност, да разпространяват информация за процедурата.
