Има раздалечаване между дневния ред на политиците и хората в България, а успешният вот на недоверие срещу правителството на Кирил Петков влошава перспективите за намиране на решения за проблемите на страната в рамките на настоящото народно събрание. Политически лидери трябва много ясно да обяснят какви са рисковете и възможните сценарии за създалата се съвпкупност от икономическа, военна и политическа кризи. Това коментира Надежда Нейнски, бивш външен министър, в ефира на предаването „Клуб Investor“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Трябва да се направи възможното в рамките на този парламент да се намери реформаторско евротлантическо мнозинство, но не съм голям оптимист“, каза Нейнски
Ако се отиде на нови предсрочни избори, България няма да може да артикулира и защити червените линии за обществото, чието преминаване ще означава разко връщане назад, каза Нейнски и направи съпоставка с начина на взимане на решение във Великобритание за излизането ѝ от ЕС.
„Решението за Брекзит изправи Великобритания пред огромни трудности… Безусловно това беше огромно сътресение. Можете ли да си представите едно погрешно решение или гласуване, което да ни люшне в сивата зона и да даде възможност на реваншистки, националистически и популистки течения да овладеят управлението на държавата, пред какви големи изпитания би се изправила страната?“, каза Нейнски.
Въпреки грешките, не бива да се забравя какви огромни постижения е постигнала България до момента и хората с демократично мислене не трябва да престават да упражняват своя натиск, призова тя.
„Тук е заложена историческа дилема – или се връщаме назад към Евразия, несигурност, нестабилност, постоянно сменящи се правителства, или се създава едно категорично реформаторско, евроатлантическо мнозинство, което излъчва правителство, партнира с ЕС и НАТО и е част от усилията за стабилни и сигурни Балкани“, каза бившият външен министър.
Нейнски припомни как по времето на войната в Югославия правителството е успяло да обясни и намери подкрепа за непопулярната си позиция за конфликта.
„Това е пътят, по който трябва да се мине, за се формира реформаторско евроатлантическо мнозинство. България е член на ЕС и НАТО и имаме естествени съюзници – в борбата със зависимостите и корупцията най-големите съюзници са НАТО и ЕС“, каза тя.
Голяма част от българите си дават сметка, че е застрашена евроатлантическата ориентация на страната, но не се знае дали те са мнозинство, което може да защити успехите от последните тридесет години, каза Нейнски. Да имаме граждански свободи и да пътуваме свободно не са дадености, а неща, постигнати с изключителни усилия и изпитания за българите.
„В момента трябва да се говори много открито, много категорично и трябват страшно много срещи с хората, за да се обясни тази позиция. Няма да стане от един път“, смята Нейнски.
Поколенията в Европа, особено Западна, вече приемат демокрацията за даденост и са станали свидетели на пораженията от Студената война. Войната в Украйна показа, че битката за демокрацията трябва да бъде постоянна, и каза Нейнски.
„Рискът от руските зависимости беше много дълго време подценяван… [Войната] даде възможност да се разбере колко много европейски политици са избрали интереса пред морала и принципите. Говорим за зависимости в България, в Източна Европа, но също и в западноевропейските общества“, каза Нейнски и даде за пример Германия, която до последно се е противопоставяла на идеята за обща европейска енергийна политика.
Ситуацията в Източна Европа е още по-рискова заради все още „по-крехките“ демокрации в региона. „Западните общества показаха абсолютна готовност и категоричност да скъсат зависимостите, докато източните нямат този демократичен инстинкт в такава степен и много по-трудно и болезнено става раздялата.“
Преодоляването на тези зависимости ще трябва да стане с цената на компромиси в други сфери като зелената сделка, коеот обуслява нуждата от единна европейска енергийна политика, каза Нейнски. „Цените на газа и на енергоизточниците [трябва] да се договарят от ЕС, а не от всяка отделна държава, защото възможностите им са различни… За страни като България този напредък по темата е от изключително значение.“
„Външната политика за България е вътрешна политика – защитата на геополитическите ни интереси дава шансове във вътрешнополитическия дебат. Възможностите за развитие на България по европейски път дава инструментариум за борба с корупцията, за реформи в правосъдието и повече инвестиции“, каза бившият външен министър.
В коментар за идеята ЕС да взима важни геополитически решения с квалифицирано, а не абсолютно мнозинство – т.е. да отпадне правото на вето на страните-членки – Нейнки заяви, че този процес се засилва от войната и прозренията за рисковете за сигурността на Европа от руско и китайско влияние, а ветото на България за членството на Северна Македония не е решаващ фактор в него.
„ЕС върви към намиране на механизми една или две държави да не се превърнат в спирачка във взимането на решения… Ако това се случи, а шансовете са много големи, тъй като и Германия подкрепя такава идия, означава България да изпадне в сивата зона с Унгария, ако няма промяна в поведението ни. Това ще делигитимира голяма част от усилията ни в различни сфери“, посочи тя.
Недопускането до преговори на Северна Македония „със сигурност“ е в интерес на Русия и Сърбия на Балканите, смята Нейнски и добави, че това не означава България да предаде националните си интереси. Според нея т. нар. „френско“ предложение съдържа важни победи за България – българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като „държавотворен народ, а не като малцинство“ и протокола за изпълнение на договора от 2017 г.
„Това че ЕС става гарант за изпълнението на тези условия е най-големият успех до този момент на България.“
Целия разговор може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да намерите тук.
