Неговите плочи се продават под щанда в дните, когато все още съществува Съветския съюз. Днес, повече от 30 години след смъртта му, Владимир Висоцки продължава да събира тълпи от хора в Москва. Russia Today се срещна с неговия син и някои други руски изпълнители на възпоменателния концерт в залата Коркус сити хол в Москва, за да види, какъв би бил неговият 75-ти рожден ден. Те разказват своите спомени за този безсмъртен творец и наследството, което остави.
„Когато хората питали моя баща, какво би искал най-много, той винаги отговарял: „Искам хората да ме помнят“. Никита Висоцки не си спомня добре своя баща, защото певецът се е развел и се оженил повторно през 1969 г. за френската актриса Марина Влади. Но той си спомня дословно желанията на своя баща – за това, какъв би бил 75-ят рожден ден на Висоцки. Никита е събрал малцина известни изпълнители да пеят, да се отдават на спомените и да възкресят на сцената изкуството на Висоцки.
[ad id=“225664″]
Владимир Висоцки се появява и говори на огромен екран в залата. Със своя изключителен глас той си припомня: „Когато рецитирах стихове на 6-годишна възраст, приятелите на моите родители казаха, че имам глас на истински алкохолик. Такъв е бил винаги, никога не съм го преправял. Моите имитатори наистина имат трудна задача…“. Той си спомня и за своя първи запис, когато все още е бил актьор в театър „Таганка“ в Москва: „Бях с група приятели, изпълнители и един от тях поиска да ме запише. И го направихме. После касетата се завъртя наоколо“.
Песните на Висоцки никога не са били официално разрешени в Съветския съюз; той е официално признат за театрален и кино актьор.
На сцената той прави революционно превъплъщение на шекспировия Хамлет – облечен с пуловер – и оставя запомняща се роля в киното с филма „Мястото на срещата не се променя“ (1979).
„Всяка песен е драма“
Той няма право законно да записва музика. Е, и какво от това? „Дори без плакати и листовки, всеки знаеше, кога и къде ще бъде следващият му ъндърграунд концерт“, обяснява актьорът Сергей Безруков, който го играе във филма „Висоцки, благодаря ти, че си жив“ (2011).
Владимир Шахрин, фронтмен на култовата руска рок група „Чайф“, не е открил Висоцки чрез тайно записаните касети; неговият баща е използвал песните му, за да го учи да свири на китара.
„Всяка от неговите песни е като истинска драма: парче театър, което може да прочетеш, отново и отново и всеки път откриваш нови емоции, нов смисъл“, обяснява музикантът.
[ad id=“225664″]
„Първият руски рокаджия“
Като младеж Шахарин работел в строителството на нов квартал в Екатеринбург. Причините да се хване на тази работа била, че когато кварталът бил завършен, той щял да има право да живее в един от новопостроените апартаменти.
„Моите приятели и аз настоявахме улицата ни да се нарече улица Висоцки и накрая успяхме! Бях много горд, че този адрес стоеше в моя паспорт…“, смее се той. Като тегли чертата, Шахрин прави интересно сравнение: „Европа има своята бийтъл-мания. По онова време ние нямахме Бийтълс, но имахме Висоцки“.
Иля „Чорт“ Кнабенгоф, фронтмен на група „Пилот“, не е бил в активна възраст, докато Висоцки е бил жив, но за него наследството на Висоцки е от решаващо значение: „Чрез своето отношение и своите дълбоки, интелектуални текстове той е създал руския рок по начина, по който той съществува днес. Висоцки е първият руски рокаджия“.
Наследството на Висоцки е толкова голямо, че някои гледат на него като на връх, който не може да бъде достигнат: „Има голяма пропаст в руската музика. Хората продължават да си губят времето, като се опитват да кажат отново нещо, което Висоцки крещеше на висок клас много отдавна“, твърди певицата Елена Камбурова, основател на московския Театър за музика и поезия. Нейния сценичен репертоар включва песни от Висоцки и Жак Брел, който тя определя като духовен брат на Висоцки.
Публиката също е омагьосана от това наследство. Сивеещите глави на тези, които са били съвременници на поета-музикант, могат да се преброят на пръстите на едната ръка сред феновете в залата. Юбилеят е уважен от хиляди московчани, които са донесли на Висоцки това, което е искал най-много – безсмъртие.
Биография
Владимир Висоцки е роден през 1938 г. в Москва. През 1955 г. постъпва в Московския инженерно-строителен институт, но напуска, за да постъпи в Московското театрално училище.
В началото на 1960-те г. записва своите първи песни, които по-късно могат да се чуят от всеки прозорец в Съветския съюз.
През 1964 г. Висоцки се присъединява към трупата на театър „Таганка“, където остава до края на живота си.
Той участва в редица култови представления и филми, включително „Мястото на срещата не се променя“ и „Малки трагедии“.
[ad id=“225664″]
Висоцки умира в съня си на 25 юли 1980 г., вероятно от сърдечен удар.
Източник: Епицентър
