Има държавни предприятия, които са подходящи за българската борса – цялата държавна енергетика, банка и някои други. Българският финансов сектор не е разбрал, че сме в Европейския съюз. Ние сме разкачени от европейската финансова система, централните депозитари и борсите не са свързани. Ние сме по-близо до Африка, както си бяхме и преди. Това каза Николай Василев, управляващ партньор на „Експат Капитал“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
„През последните 25 години българският капиталов пазар отново е под кривата круша, даже трябва да кажем до под „кривата череша“. За съжаление имаше малък „златен прозорец“ на своята история през годините 2001-2007, когато поставихме световен рекорд, може би за всички времена, за най-бързо покачване на индекса и по всички показатели бяхме много напред. В лева или евро индексът за шест години се качи над 27 пъти, а заради отслабващия долар тогава – над 40 пъти в долари. Това според мен е световен рекорд. Оттогава кретаме и няма голяма разлика от 2009, 2015, 2020 или 2022 година. Положението е същото“, каза Василев.
Докато през 90-те години България беше 10 години пред Румъния по всички показатели, а Македония не съществуваше на картата, днес я докарахме дотам, че Румъния е 10-20 пъти по-голяма от нас, а Македония е по-голяма от България, каза Василев. „Тоест, ние сме с наноразмер на световната карта“.
„Проблемите може да са много, но един от тях е, че след 2005 година нашият небанков финансов сектор няма свое министерство. Нито едно министерство не припознава този сектор като свой и съответно няма никакво намерение да направи нищо за него през следващите 100 години. Казвам го много крайно и категорично“
Новото коалиционно правителство не дава никакви сигнали, че забелязва и желае развитието на капиталовият пазар в България, подчерта Василев. „Не само това правителство. За нашия бранш няма никакво значение дали годината е 2008, 2018 или 2022. Нямаме ресорно министерство. Не казвам, че финансовите министри са лоши като министри, но по отношение на капиталовите пазари, не знаят, че те съществуват“.
Мерките, които предлагам, за съживяване на Българската фондова борса, са същите, каквито предлагам от половината от своята кариера и със същата безнадеждност, че някога ще бъдат изпълнени, каза финансистът. „В момента думата приватизация е забранена. Никой няма намерение да приватизира дори и един гвоздей. Има държавни предприятия, които са подходящи за българската борса – цялата държавна енергетика, банка и някои други. Ще излязат ли на борсата – не знам“.
„Впечатлен съм от думите на транспортния министър, че БДЖ ще бъде листвана на борсата през 2024 година. Изключително ще го подкрепям, ако успее да го направи. Докато не го видя, няма да го повярвам, но го подкрепям. Никой нищо не прави в държавата да подпомогне някои частни компании, някои от които бяха делиствани – телекоми, банки, индустриални, както и нови компании да бъдат листвани на борсата“, допълни Василев.
„Казах миналата година, че Българската банка за развитие е подходящо да се листва на борсата и такава реакция получих от всякакви управляващи, каквато за мен е неразбираема. Винаги съм смятал, още от 2002 година, че няма нужда, първо, да има българска държавна банка – никаква, нито за развитие. Сега, като има, няма нужда да е държавна и спокойно може миноритарен дял да отиде на борсата. Ще отиде ли – не, разбира се“.
По отношение на енергетиката Василев каза, че тя „не трябва да е държавна“, а „това, което е държавно, може да бъде листвано на борсата“.
„И да е частно, пак може да е листнато на борсата. Очаквам ли нещо такова – не, разбира се“.
Що се касае до пускането на възможност за търговия с опции на БФБ, а по-късно на фючърси на борсата, гостът бе категоричен, че това е отлична идея, но никой не работи в тази посока. „С наноразмера на българската борса и без министерство, можем само да си фантазираме за фючърси и опции. Създаването на клирингова къща „е свързано с това. Но с нанопазар, никой не иска да има клирингова къща. Защото тя оскъпява търговията. Аз съм „за“, но трябва първо да се направят други неща“.
Подкрепям идеята за BEAM пазара, каза още Василев, „особено с оглед новосъздаваните компании. Все пак не бих разчитал само на това решение. Това е едно микрорешение на фона на общите проблеми“.
За настроенията на пазарите на фона на избухналата в Украйна война Николай Василев каза, че настроенията се менят всеки ден. „Според мен ще продължат да падат. Пазарите реагират нормално и очаквано“. По думите му, ако войната продължи повече от два месеца и геополитическото напрежение остане, е сигурно, че в енергетиката ще има „много високи цени на всички компоненти, тоест нефт, газ, ток“.
„Други суровини, такива, които се произвеждат в Русия, Украйна и региона – също. Това включва и зърно.“
„За България високата цена на нефта и газа е лоша новина, но цената на тока, на скока на цената на зърното и на цветните метали, които ние изнасяме, е добра новина“.
Поизводители на суровини и военна продукция ще се облагодетелстват от ситуацията, прогнозира гостът, а военнопромишленият комплекс ще е във възход.“Германия обяви за пръв път след края на Втората световна война, че ще отдели за въоръжаване 100 млрд. евро, като начало. Целият свят ще продължи да се въоръжава. Това е международната ситуация“.
Изказването на Кристин Лагард за перспективите пред европейската икономика Василев коментира така: „Едва ли е нужно да си Кристин Лагард, за да кажеш, че при война ще намалее ръстът, че има опасност от още по-високи цени на нефт и суровини. Тоест, това са очаквани неща. По-интересно е какво ще стане с лихвените проценти, където има много варианти“.
„Грешките на централните банкери не са от 2022 година, а през всички години от 2010 до сега. Светът свикна. Цяло поколение израстна в ситуация на почти нулева инфлация и почти нулеви лихви. Това не е нормалното агрегатно състояние на световната икономика в историята и няма да е бъдещето на икономиката“.
„Печатането на пари, което започна през 2009 година и продължи със страшна сила по време на пандемията, нямаше как рано или късно да не избие в много висока инфлация. Това е учебникарски пример“, категоричен бе Василев. „Светът лежерно смяташе, че това може да бъде отложено, лихвите продължават да бъдат около нулата и се напомпва двуцифрена инфлация. Това беше очаквано и ако я нямаше пандемията можеше да започне даже и през 2020 година“.
„Сега високата инфлация по учебник означава – вдигайте лихвите. Но не да се вдигнат с 0,25 или 0,75. Голямата инфлация от края на 70-те години, която е била подобна на сегашната ситуация и пак е била свързана с нефт и щедро харчене е довело до рязко вдигане на американската лихва до 18%. Това е дало резултат и след това последва едно хубаво десетилетие, даже повече, на американската икономика. Единият отговор е – при такава инфлация лихвите трябва да бъдат вдигнати дори много повече, отколкото някой предполага“.
Тенденциите в обратна посока са поне две, предупреди събеседникът. „Едната е, че при война, когато може да има рецесия, това не е най-добрият момент. Рецесия с високи лихви не е добро решение. Другата причина, която важи най-вече за Европа, част от държавите на континента толкова задлъжняха през последните години, че е страшно да се вдигнат лихвите рязко. Красивите южни държави, където ходим на плаж и екскурзия, са зле и сега, а ако им се вдигнат лихвите – съвсем. Моите призиви за разумна фискална политика от край време не са случайни“.
„По-виновни от централните банки са правителствата, които харчат и очакват централните банки да им играят по гайдата. Според мен това е неправилно“, допълни икономистът.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
