От следващата година, ако някой ви източи банковата карта след кражба или копиране на ПИН кода, банката ще покрие задължително изтеглената сума над 100 лв. В момента максималният размер, над който банката възстановява неразрешени картови разплащания, е 300 лв.
Промяната е предвидена в проекта за нов закон за платежните услуги и платежните системи, подготвен от финансовото министерство. Срокът за общественото му обсъждане вече изтече. С проекта се въвежда пакет от мерки за по-добра защита на парите на хората и по-голяма прозрачност на платежните услуги, пише в.“Сега“.
[ad id=“225664″]
Освен свалянето на прага, над който се покриват загубите при незаконно източване на сметки, в законопроекта се разписват и случаите, когато платецът не носи абсолютно никаква отговорност и банката или друг доставчик на платежната услуга трябва да възстанови цялата сума. Един от тези случаи е, когато банката не е въвела новите критерии за т.нар. задълбочено удостоверяване на клиентите си. При него освен досегашното идентифициране с код ще се изисква платецът да посочи още и парола или някаква друга характерна особеност за себе си. В бъдеще, ако доставчиците на платежни услуги не осигурят критериите за задълбочено удостоверяване, при извършена измамна транзакция хората няма да носят никаква отговорност и всички загуби трябва да им бъдат възстановени до лев. И сега, ако от банковата карта бъдат изтеглени 300 лв. незаконно, някои банки възстановяват цялата сума. Но могат и да не го направят, ако решат, че клиентът е виновен, защото например е бил немарлив и не е опазил картата или ПИН кода си.
[ad id=“263680″]
При новия законов ред потребителите ще рискуват само 100 лв. В голямата си част новите законови текстове целят да доведат до намаляване на таксите по основните платежни операции, както и до повишаване на тяхната сигурност, с което да направят безкасовите плащания по-изгодни и предпочитани пред плащанията в брой. Последните данни на БНБ за финансовите резултати на банките у нас показват, че те събират все повече приходи от такси и комисиони, с което компенсират рекордно ниските лихви. За първите 7 месеца на годината постъпленията по това перо в банките са 660 млн. лв. – с 50 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Ограничаването на банковите такси всъщност е обща европейска тенденция, подкрепена с редица регламенти на ЕС, които на практика се въвеждат и у нас с новия закон. Така например ще се въвежда изискването таксите, които всяка банка събира по основните платежни операции, да са по-ниски от средния размер на таксите, събирани в предходната календарна година. Контролът ще се осъществява от БНБ, която от есента на 2016 г. води регистър на средния размер на таксите при платежните услуги.
Нещо повече, когато 10 или повече банки не начисляват такса за някоя от основните операции, тази услуга се определя като безплатна в регистъра на БНБ. Това означава, че и останалите банки трябва да започнат да я предлагат безплатно. Основни операции са откриването и закриването на платежна сметка, внасянето и тегленето на средства, справките извлечения и др. Със сигурност от догодина платежните услуги директен дебит и кредитни преводи в евро трябва да станат безплатни за потребителите. Освен това клиентите ще заплащат таксата само ако са били информирани за размера й преди началото на транзакцията, се посочва изрично в закона. Това означава, че ако не са уведомени предварително, че дадена услуга ще им струва примерно 5 лв., и не са съгласни с това, те просто може да откажат да платят. При това транзакцията не може да бъде анулирана. Как точно ще се докаже дали банковият служител е информирал, или не е информирал клиента си, е трудно да си представим, но в законопроекта изрично е записано, че доказателствената тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката, и не е грижа на клиента.
