ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 98, 1990 г.
НУЖДАЕМ СЕ НЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВО „КАМИКАДЗЕ“ А ОТ ПРАВИТЕЛСТВО НА ДОВЕРИЕТО
. СПОРЕД ДЕПУТАТА ВЪВ ВНС ТРИФОН ДИМИТРОВ ТОДОРОВ Е НЕОБХОДИМАТА ФОРМУЛА, ЗА ДА ВЛЕЗЕМ В ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРОЦЕС, НО ЗАД ПРИВИДНАТА Й ПРОСТОТА СЕ КРИЯТ МНОЖЕСТВО ПОДВОДНИ КАМЪНИ.
-Определенията за бъдещото правителство май стигнаха половин дузина, като практически не съм срещнал очертания на граници, в които действията на изпълнителната власт да задоволят политическите сили. Как според Вас ще изглежда новото правителство, като отчетете риска да сте опроверган в момента, когато разговорът ни стигне до читателите?
-Оптимист съм и все пак малко трудно виждам в рамките на една седмица да се очертае новият екип. Най-общо – това трябва да бъде не правителство от политически самоубийци, правителство камикадзе, а правителство, ползуващо се от доверието на парламента, временните управи по места и стопанските ръководители. Сложно, нали? И става още по-сложно, като се замислим, че проблемът за доверието съществува във всяко едно от изброените звена. Нелепо е, но в тях е заложено не доверието, а недоверието.
-И все пак – кой трябва да влезе в този екип?
-И политици и специалисти в отделните области, защото той ще не ще трябва да провежда в практиката непопулярни мерки. То трябва да осъществява, макар и при отчитане на някои слабости, програмата на еднопартийното правителство на Луканов.
-Ако не се лъжа, на У. Чърчил принадлежи определението, че политиците мислят за следващите избори, а държавниците – за бъдещето на страната…
-Не споделям мисълта на големия английски политик и държавник и смятам, че и сега в парламента ни има политици, на които не е чуждо държавническото мислене. И не само от лявата страна на залата, където сядам.
-Не са малко онези, които ще кажат, че такъв е и досегашният министър-председател Луканов, а той предпочете да се оттегли.
-Предпочитам по-точното – оттеглянето, оставката е елемент от парламентарната процедура, а оттеглянето е нещо повече по значение от оставката. Още повече, че Луканов нееднократно е подчертавал желанието си да оглавява правителство на доверието, правителство на консенсуса… Дали това бе най-удачният момент може да се спори, като се има предвид подемът сред електората на БСП в защита на правителството. Разбира се, трябва да отчетем и доста неясното отношение на президента, който предпочете да се обърне лично към населението по въпроса за т. нар. „Разградска република“, а не взе отношение по политическата стачка, организирана от синдикатите…
-Очаква се през тази седмица да бъде разгледан проектозаконът за земята. Какво е Вашето отношение към този първи основен от поредицата закони?
-Това е законът, с който трябва да се бърза, но без да се губи чувството за ориентация. Аз съм за равнопоставеност на всички видове форми на собственост, като не се допусне развихрянето на спекула. Свободният пазар за земя (поне на този етап!) може да се окаже пагубен. Трябва да съумеем да използваме всичко ценно от международния и собствения си опит.
-Включен сте в три комисии – мандатната, за подготовка на новата конституция и по въпросите на културата…
-Неоправдани са очакванията някакви сензационни разкрития на мандатната комисия. Докладът е почти готов и с някои изключения, където прокуратурата вземе отношение, съществени нарушения няма. Колкото до конституцията – едва-що излязохме от организационния период.
-Кога трябва да очакваме изборите за местни органи?
-Не по-рано и не по-късно от пролетта. Но преди това трябва да стъпим на солидна законова основа.
-Говорим пред международния ден за защита правата на човека – 10 декември. как като човек свързан с журналистиката, оценявате някои опити за ограничаване достъпа на репортерите до парламентарната зала?
-Отрицателно, като считам, че съществува възможност отношенията между парламентаристите и журналистите да бъдат поставени в по-нормални релси. Тук Бюрото на ВНС има какво да направи. Лично аз съм против каквито и да са опити за информационно затъмнение.
Разговора води Христо ХРИСТОВ
