Алена отговаря на писма
Синът ми е бил в чужбина, изхвърлил е някои от вещите си, спал е в съмнителни хотели. Върна се отслабнал и смален, още изпълнен със страхове, кротък. Искал е прошка за греховете си от баща си.
[ad id=“225664″]
Остана при нас един месец. Изпрах го, гледахме го като болно дете, говорихме много. Отначало казваше, че е болен и трябва да пие хапчета.
Отне време да го накараме да отиде на лекар – отиде при личния си. Взе си направление за психиатър, но не отиваше. Не искаше ние да го заведем. Един негов приятел му даде телефон на психолог, аз също. Не отиде. Когато получих отговора ти в списанието, че му трябва спешно лечение, му взех час при психиатър и той се съгласи и отиде сам. Предписаха му лекарства, които купи, но прочете страничните им ефекти и каза, че няма да ги пие. След месец се върна на работа, където го искаха обратно и му казаха, че ще му вземат психолог.
[ad id=“263680″]
В Гърция е писал писма до мен, баща си и брат си, които получи сам, като се прибра. Дал писмото на баща си да си го прочете – мъжът ми каза, че било ужасно и го изхвърлил. Даде ми моето. Пожелах му никога повече да не се чувства така и изгорих писмото, за да не се повтарят тези мисли. Сгреших ли, че го изгорих?
Върна се в жилището, което ние сме купили и сме му го предоставили. Там живееше, преди да изчезне. Не исках да се връща да живее пак там и той си тръгна решително и сърдит, обвинявайки ни, че не сме му помогнали за състоянието, а напротив. Щял сам да се оправи, променяйки поведението си и мисленето си, да няма повече омраза. Добре бил, работел, справял се.
[ad id=“236993″]
Така че не знам дали направихме спешна терапия, както ти писа, че е необходима. Не знам дали е ходил на психолог. Предполагам, не пие лекарства. Чудя се какво мога да направя, като сега не иска и да говори много с нас. Моля се и се надявам месецът при нас, връщането на работа, неговата воля и разум да са терапия за преодоляване на състоянието му. Какво мога да направя за сина си?
Алена отговаря:
Ти категорично отказваш да осъзнаеш, че няма как да направиш каквото и да било за сина си. Той е пълнолетен и всяка твоя или на семейството намеса в живота му, всеки ваш съвет го отдалечава от вас и го превръща във ваш враг. Казала съм, че има нужда от помощ в първия си отговор, от спешно лечение, но тази помощ не бива да е насилие от ваша страна, той самият трябва да си я потърси и да се освободи от страховете си. Защо ти ще му взимаш час при психиатър, след като знаеш, че ще направи обратното и няма да отиде? Защо се месиш в живота на човек, който е на достатъчно зряла възраст? Дори и ние, майките, имаме ограничителни бариери и нямаме право да управляваме живота на децата си след тяхното пълнолетие.
[ad id=“236999″]
А ти правиш точно това. Един месец си го гледала като болен, страховете му са останали, а твоите действия са причината да се почувства още по-болен и ненужен. Затова отказва да общува с вас и да ви вижда. За разговори изобщо не мисли. Ще е чудо, ако нещо реши да сподели, защото реакциите ви са били неправилни след неговото завръщане, а и преди изчезването му, за което вече съм ти писала. Прав е, че е изхвърлил лекарствата от психиатъра. Той не се нуждае от психиатрично лечение, а от психотерапевтично, което е нещо съвсем различно. Така с тези ваши лекари и записвания от теб да ходи на прегледи сте го отдалечили, защото неговото подсъзнание възприема действията ви като „грижа за луд маниак“. Никой няма да се примири с такава диагноза, поставена от най-близките му хора, нищо че не сте го изрекли. А нито ти, нито баща му, нито брат му нямате знанията и образованието, за да му поставяте диагнози и дори да твърдите, че филмира живота си. Или искате да имате общение с него, или го оставяте да се изолира и да си живее живота без вас, освен ако самият той не пожелае да ви потърси. Напълно съм съгласна, че не сте му помогнали след неговото завръщане в България.
[ad id=“237001″]
Напротив, натоварили сте го дори и с грижите си. Оставете го и не се опитвайте да го контролирате, нито да коригирате неговото поведение, защото ако отново изпадне в криза, може да е необратима.
Не е било необходимо да горите писмата от сина ти. Той сам е трябвало да го стори, защото те са писани от него, неговите мисли са били на хартията и само той може чрез изгарянето да изчисти полевите си структури от страховете си и истините, от които бяга. А след като ти си горила писмото, а баща му е изхвърлил предназначеното за него, не само че не сте му помогнали, а сте направили така с тези ваши действия, че всичко, от което синът ти бяга, да се връща отново и отново при него. Жалко, че четеш книгите ми и не си правиш верните изводи.
