Със задълбочаването на газовата криза в Европа капацитетите на терминалите за регазификация на втечнен газ изчезнаха, защото всички търговци се ориентираха натам. Това обясни пред БНР Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Възможностите тези кораби (седемте танкера, анонсирани от премиера – бел. ред. ) да се разтоварят на някой от трите терминала – двата в Турция и единия в Гърция, вече са твърде ограничени, каза той.
Според експерта страната ни е трябвало да реагира по-рано.
Преговори трябваше да са започнали още с началото на войната в Украйна или през април, когато „Газпром“ спря доставките за България. Ако сега започват преговори, със сигурност сме закъснели, изтъкна Стайков.
„Няма да вземем идеалното решение, защото го няма и трябва да се търсят алтернативи,“ каза той.
Дебатът е доминиран от политически изказвания, експертните са изключение. Има постоянни нападки, трупа се политически капитал, но това не помага да разрешаване на ситуацията, посочи Калоян Стайков.
Никой не е казал, че един дългосрочен договор трябва да покрива пълните количества, които са ни необходими, коментира икономистът. По думите му има много варианти, но „Булгаргаз“ трябва да излезе от този навик да осигурява над 90% от количествата от един доставчик“, защото така се превръща в пощенска кутия, а ситуацията вече е различна.
Стайков е на мнение, че „Булгаргаз“ има доста пасивно поведение и не са направени достатъчно решителни стъпки.
Относно газовата връзка с Гърция икономистът смята, че „нямаше нужда да се залагат нереалистични срокове“, които след това да не се изпълнят, но изрази надежда възможно най-скоро да влезе в експлоатация.
