„Няма индикации за умишлена атака“. Какви са реакциите на НАТО и Румъния след инцидента с руския дрон

"Няма индикации за умишлена атака". Какви са реакциите на НАТО и Румъния след инцидента с руския дрон

НАТО няма никакви индикации, че останки от дронове, открити на румънска територия, са причинени от умишлена атака на Русия срещу Румъния. Това каза генералният директор на алианса Йенс Столтенберг в четвъртък, цитиран от Ройтерс.

„Нямаме никаква информация, сочеща умишлена атака от страна на Русия. Очакваме резултата от текущото разследване“, каза Столтенберг пред депутати от Европейския съюз.

В понеделник представители на Киев на няколко пъти казаха, че руски дрон се е детонирал на румънска територия и че имат доказателства за това. Два дни Румъния категорично отричаше, включително и с гласа на президента Клаус Йоханис.

Това се промени в сряда, когато министърът на отбраната на Румъния Ангел Тилвар допусна, че намерените останки може да са части от руски дрон.

Румъния е членка на НАТО. Едно от основните правила на съюза е, че атака срещу една от държавите в Алианса се възприема като атака срещу всички.

В сряда НАТО изрази „силна солидарност“ с Румъния, след като тя информира за инцидента.

„Продължаваме да наблюдаваме отблизо ситуацията и да поддържаме близък контакт с нашия съюзник Румъния“, се казва в изявление на НАТО, цитирано от Ройтерс.

Какви са реакциите в Румъния

Румънските власти или имат лоша комуникация, или са били изненадани от навлизането на руски дрон на територията на страната. Това казват експерти по сигурността и международните отношения пред румънската редакция на Радио Свободна Европа.

Те коментират, че ефектът от ситуацията не е добър за правителството. Сред най-важните последици е загубата на доверие на гражданите в служителите, отговарящи за сигурността на страната.

Не е изключено ступорът на румънските власти, които два дни отричаха падането на руски дрон на територията на страната, да повлияе и на отношенията с Украйна.

Според експерта по отбранителна политика Хари Букур-Марку реакцията на Румъния идва от нежеланието да предизвиква дипломатически скандал с Русия и в контекста на липсата на предварително установени правила.

„Румъния трябваше да изясни позицията си по отношение на подобен случай, преди той да се случи“, каза Букур-Марку. По думите му Румъния предварително трябва да каже на руските дипломати публично, че ако руски ракети или дронове се доближат до нейна територия, те ще бъдат унищожени, преди да достигнат.

Такава заявка би позволила на Румъния да сваля руски ракети или дронове от съображения за сигурност, смята експертът.

„Освен това Румъния трябваше да поиска от Русия да не стреля по украински цели, разположени близо до границата с Румъния. Ударите от далечно разстояние винаги имат граница на грешка и лесно могат да улучат нещо друго“, каза той.

Русия нанася въздушни удари на дълги разстояния по цели в Украйна от началото на инвазията миналата година. От юли атаките срещу черноморските и дунавските пристанища на Украйна се увеличиха. Някои от тях се намират много близо до Румъния.

Професорът по международни отношения Валентин Наумеску определи първоначалната реакция на Румъния като „демонстрация на военна и политическа некомпетентност“.

„Тя не изглежда никак добре за Румъния и за страна-членка на НАТО. Необходими са много сериозни обяснения как е възможно президентът на Румъния да получи толкова грешна информация и на това ниво да даде лъжливи уверения”, каза пред румънската редакция на Радио Свободна Европа той.

Инцидентите досега

Румъния не е единственият съсед на Украйна и член на НАТО, пострадал от руски удари в агресивната война, която Русия води срещу Украйна. В края на април Министерството на отбраната на Полша съобщи, че на територията ѝ са открити „останки от неидентифициран военен обект“. Според полските медии най-вероятно това е руска ракета, изстреляна от Беларус към Украйна в средата на декември миналата година.

Точно тогава, по време на масирания обстрел на Украйна, на радара е засечен обект, летящ към Полша от Беларус. Според съобщенията той е бил изгубен близо до град Бидгошч и по-нататъшните издирвания не са дали резултати. Именно в този район по-късно бяха открити останките от ракета, подобна на руската Х-55. Полската армия не разполага с такива ракети.

Попитан за инцидента, полският министър на отбраната Мариуш Блашчак каза, че военните не са го информирали за него.

Двама души загинаха през ноември миналата година в полското село Пшеводув, когато руски снаряд порази земеделска постройка.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036