„Няма как да бъдем заличени“. Могат ли ЛГБТ хората да остаряват достойно в България

Двама възрастни мъже в тъмен киносалон. Филмът тъкмо е приключил и те се приготвят за тръгване.

Когато единият облича палтото си, другият посяга, за да оправи яката му. Деликатен жест, който подсказва, че мъжете са двойка.

Този момент е запечатан в снимка, а на снимката са Хари и Борис. Те наистина са двойка, но не са наистина възрастни.

Кадър на Хари (вдясно) и Борис от изложбата „Старост е радост“. Лицата им са състарени с помощта на изкуствен интелект.


Кадър на Хари (вдясно) и Борис от изложбата „Старост е радост“. Лицата им са състарени с помощта на изкуствен интелект.

С помощта на изкуствен интелект лицата им са състарени. Снимката провокира въпрос: виждаме ли възрастни ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транс) хора в България? И могат ли представителите на тази общност да остаряват достойно тук?

Тези и други теми разглежда режисьорката Слава Дойчева в изложбата „Старост е радост“, която беше показана в София през декември.

Хари и Борис застават пред обектива на Слава, защото вярват, че по-младите от тях имат нужда от примери.

„И двамата не сме имали хора, които да погледнем и да си кажем: „Ето, виж, те се справят, защо и аз да не мога“, казва Хари пред Свободна Европа.

Сега той е на 34 и вярва, че ЛГБТ хората от неговото поколение могат да бъдат такъв пример.

„Остарявайки в България, ще дадем път на много други двойки да остаряват в България и да бъдат себе си“, казва Хари.

Една от фотографиите в изложбата „Старост е радост“


Една от фотографиите в изложбата „Старост е радост“

В утопичната реалност на изложбата възрастните ЛГБТ хора са видими. Освен в киното, те са в супермаркета, в парка, в болницата, на трамвайната спирка.

Но в истинския живот не ги виждаме. Тревожността на по-младите по въпроса имат ли бъдеще в България се засили след август 2024 г., когато парламентът забрани обсъждането на ЛГБТ теми в училище. Преподаватели и активисти предупредиха, че новият закон ще засили тормоза срещу ЛГБТ ученици и учители.

Последните години бяха белязани от хомофобски атаки срещу представители на тази общност, независимо от възрастта им, а редица решения на парламента и съда им оставиха усещането, че нямат място в България.

Еднополовите двойки не могат да сключват брак в България. Ако имат деца, само единият партньор е признат за родител. Ако някой от двамата влезе в болница, другият не може да взима медицински решения за него. Имат и проблеми със собствеността и наследството. С напредването на възрастта тези теми стават все по-важни за всеки човек.

Слава Дойчева на изложбата „Старост е радост“


Слава Дойчева на изложбата „Старост е радост“

„Участниците в изложбата си представят, че искат да остареят на село, да гледат градинка, покрай тях да тича я внуче, я куче“, разказва пред Свободна Европа авторката Слава Дойчева и добавя:

„Всички мечтаят за някакво спокойствие“.

Възможно ли е да го получат?

Къде са по-възрастните ЛГБТ хора

По същото време, когато беше показана изложбата „Старост е радост“, фондация „Кикимора и Кикимора“ представи проекта „Лесбийски истории“. В него са интервюирани хомосексуални жени над 40 години от България.

Съоснователките на фондацията Ема и Галя са в 20-те си години и осъзнават, че познават предимно млади ЛГБТ хора.

„Къде са по-възрастните“ е логичният им въпрос.

„Хората навсякъде по света остаряват. Но как можеш да остарееш с достойнство, без срам и вина? Това е общовалиден въпрос, но нашата общност сякаш още повече се вълнува от него“, казва Галя пред Свободна Европа.

„Тръгнахме с идеята да намерим тези хора и да поставим началото на междупоколенчески диалог“, добавя Ема.

Кадър от представянето на книгата „Лесбийски истории“. Освен в нея, интервютата от проекта са достъпни в Ютуб и Спотифай.


Кадър от представянето на книгата „Лесбийски истории“. Освен в нея, интервютата от проекта са достъпни в Ютуб и Спотифай.

През контакти на познати те се свързват с повече от 20 лесбийки над 40. От тях седем се съгласяват да застанат пред камера и да споделят опита си.

Една от участничките е майка, която сама отглежда детето си. Друга има брак с партньорката си, сключен в чужбина, и имат дете.

Най-възрастни са двойка жени на 51 и 59 – Надя и Зина. Всяка от тях в миналото е имала брак с мъж, а сега заедно гледат внуците си. Мечтаят да се оженят.

Ема и Галя са искали да намерят и по-възрастни представителки на общността – над 60, 70, 80 години, но казват, че това е много трудна задача.

Защо са невидими

Според „Кикимора“ много от възрастните ЛГБТ хора се притесняват да се разкрият публично. Други дълго време са били в хетеросексуални връзки и едва след това са осъзнали, че са ЛГБТ. Трети са напуснали България в търсене на живот в страна, която е по-приемаща.

Проблемите, които засягат възрастните като цяло, важат за всички – ниски доходи, самота, изолираност, социално изключване.

Не се обръща достатъчно внимание на възрастните хора.

„Не се обръща достатъчно внимание на възрастните хора, няма достатъчно грижа“, казва Галя.

На същото мнение е и Слава, според която невидимостта се дължи и на страха от дискриминация и отхвърляне.

По-възрастните имат спомени от времето на комунистическия режим, когато ЛГБТ хората са следени, осъждани и изселвани, а сексуалната им ориентация е използвана от властите като инструмент за заплаха и принуда.

„Знаем за истории на хора, които са били вербувани като агенти на Държавна сигурност (ДС), за да не бъде разкрита тайната им, че са ЛГБТ. После те са били използвани срещу други ЛГБТ хора“, казва Слава.

Такава е историята на покойния журналист Атанас Свиленов. През 1964 г. той е осъден заради това, че е хомосексуален, и е вербуван от репресивния апарат на режима – ДС.

Разбирането за хомосексуалността като престъпление отпада окончателно от българското законодателство чак през 2002 г. Според Слава у много хора над 40-50 години, които осъзнават себе си като ЛГБТ, още битува страхът, че това е нещо престъпно, за което ще ги накажат.

Колко е важно да имаш пример

За Слава темата изниква при посещение на кинофестивал в Дания, където се запознава с двойка възрастни мъже.

Не познавах друга възрастна ЛГБТ двойка.

„Това страшно ме изненада, защото не познавах друга възрастна ЛГБТ двойка. А когато не си виждал нещо, не знаеш може ли, или не може да се случи“, казва тя и добавя, че в България няма и почти никакви известни личности, които да говорят за това, че са ЛГБТ.

Днес Слава е в 30-те си години и се замисля за собственото си остаряване като ЛГБТ човек. По думите ѝ примери, че това е възможно в България, са нужни за хората на нейната възраст.

„По-възрастните примери дават усещането, че принадлежиш и има други като теб. Иначе вървим на сляпо“, казва Слава.

Кадър от представянето на „Лесбийски истории“


Кадър от представянето на „Лесбийски истории“

„Често търсим репрезентация на ЛГБТ хора в киното и литературата, но да имаш тези хора около себе си като жив пример е обнадеждаващо“, казва Ема за опита от интервютата в „Лесбийски истории“. Затова тя и Галя продължават работата по проекта през 2025 г. и търсят още хомосексуални жени над 40, които искат да се включат.

„Иска ми се нещата, които правим, да вдъхват кураж – че ни е имало, има ни и ще ни има. Ние няма как да бъдем заличени“, добавя Слава.

Няма как да бъдем заличени.

Хари и Борис от снимката в киното са се сгодили по време на екскурзия в чужбина. Те биха искали да сключат брак, обсъждали са възможността някой ден да отгледат и деца.

Често се чудят дали не е по-добре да заминат извън България. Но Хари вярва, че като гей мъж може да остарее и в собствената си страна.

Когато вижда финалния кадър в изложбата, той си казва: „Това съм аз утре. Въпреки всички рискове“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036