18 август 1941 г., след пробива на германските войски язовирът Днипрогрес на река Днепър в Запорожие е миниран и взривен.
Photo: misto.zp.ua (Official website)
Годината е 1941 и едно голямо наводнение в Украйна, причинено от взрив на стената на ВЕЦ, взима хиляди цовилни жертви. Защото никой не ги е предупредил, че идва голямата вода.
Взривяването на украинския язовир „Нова Каховка“ на 6 юни изпусна огромен воден обем, който заля низините на Южна Украйна. Все още броят жертви се изяснява. Историята помни, че регионът вече е претърпявал подобно бедствие. Тогава жертвите са хиляди. Отново е време на война.
През август 1941 г. по време на Втората световна война, когато нацистките сили на Адолф Хитлер настъпват към Запорожие в разгара на германската инвазия в Съветския съюз, отстъпващите сили на Червената армия пробиват дупка в стената на язовира на водноелектрическата централа (ВЕЦ) „Днипрогес“ на река Днепър – понастоящем DniproHES.
Язовирът се намира на около 210 километра нагоре по течението на реката от мястото, където днес се намира язовир „Нова Каховка“.
Михаил Первухин, отговарящ за електроцентралите на СССР по онова време, разказва, че решението за разрушаване на „Днипрогес“, което предизвиква потопа от 1941 година, до последно е забавяно. Командването на Червената армия е чакало германските сили да приближат достатъчно западния бряг на река Днепър.
„Взривът трябваше да бъде организиран така, че не само да попречи на врага да прекоси на другия бряг, но и да унищожи възможно най-много от техниката и живата му сила“, пише Первухин в своите мемоари.
Експлозията идва без хората, живеещи в региона, да бъдат предварително предупредени за предизвиканите наводнения, които неизбежно ще последват.
Очевидец разказва пред украински медии през 2009 година: „Цяла нощ имаше викове за помощ, крави плуваха и мучаха, а хората се катереха по дърветата. Нямаше кой да спаси хората“.
Володимир Лиников, историк, интервюиран от украинската RFE/RL през 2021 година, разказва за хилядите смъртни случаи. Той разкрива, че има германски доклад от 1942 година, които описва, че при предизвиканото от Червената армия наводнение загиват около 3000 души. Според него това число на жертвите е по-близо до истината, отколкото „абсолютните измислици“ за 80 000-100 000 загинали.
Разрушаването на язовира предизвиква шок в целия СССР, съоръжението се е смятало за една от перлите в короната на съветската тежка индустрия.
Американски журналист пише през 1941 година: „Руснаците доказаха сега чрез разрушаването на големия язовир в Днепропетровск, че наистина възнамеряват да изгорят земята преди Хитлер, дори ако това означава да им бъде унищожено всичко най-скъпо“.
Той добавя, че „заповедта на [съветския лидер Йосиф] Сталин за разрушаване е по-емоционална за руснаците, отколкото би било за американците [президентът Теодор] Рузвелт да нареди унищожаването на Панамския канал„.
Германските окупационни сили възстановяват частично електроцентралата, но през 1943 г. посоката на войната се обръща и нацистките сили на свой ред взривяват язовира в опит да спрат съветското контранастъпление.
Язовирът е напълно ремонтиран до 1950 година. Днес ВЕЦ DniproHES е частна собственост.
