Юбилейна вечер „40 години спътници Интеркосмос България 1300“ организират в Стара Загора в четвъртък. Началото е в 18 часа, мястото Регионална библиотека „Захарий Княжески“, както ЗАРАТА съобщи вече. Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания за всички времена бе програмата „България – 1300“, осъществена през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на българската държава.
Акад. Кирил Серафимов е един от идеолозите за програмата наред с Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев, а осъществяването й е направено в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
Кирил Борисов Серафимов е български физик, академик на БАН и на Международната астрономическа академия в Париж, научен секретар на БАН и директор на Централната лаборатория за космически изследвания.
Акад. Серафимов е наричан „баща“ на българската космонавтика. Още през 1970-те и 1980-те години работи не само със съветски, но и със западни учени по международни космически проекти.
Серафимов завършва радиоинженерство във ВМЕИ през 1957 година. През 1958 г. специализира в Института за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на вълните на Съветската академия на науките. Между 1957 и 1960 г. е научен сътрудник в Научноизследователския институт по съобщенията в БАН, а от 1961 до 1972 г. работи в Геофизическия институт, където е старши научен сътрудник от 1966 година.
През 1969 г. става доктор на физико-математическите науки в Ростовския държавен университет. През същата година става директор на Групата по физика на Космоса, която длъжност изпълнява до 1974 г.
През 1973 г. Кирил Серафимов вече е професор и научен секретар на БАН, до 1977 година, когато е избран за член-кореспондент на БАН. Пред 1984 г. е избран за академик на БАН.
Серафимов е избран и за член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, съответно през 1969 и 1984 г. През същата 1984 г. е удостоен с орден „Георги Димитров“.
Между 1974 и 1986 г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН и председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977 – 1986).
На върха на славата си и научната си кариера, акад. Серафимов неочаквано се оказва в незавидна позиция – обвинен е за „държавни космически тайни, изтичащи към чужди космически програми“.
Политбюро на ЦК на БКП освобождава Кирил Серафимов от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Това обаче не пречи на международните научни среди и космически институти да продължат да поддържат професионален контакт с българския учен. Димитър Мишев, който също е идеолог за програмата „България – 1300“, осъществена през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на българската държава, се опитва да защити Серафимов, като спешно заема всички административни позиции, от които той е изхвърлен.
През 2004 г. за приноса си към областта на комическите изследвания в България акад. Серафимов посмъртно е награден с орден „Стара планина“.
Бащата на българската космонавтика си отива едва 60-годишен през 1993 година.
