Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg |
Инфлацията в Турция се ускорява за шести месец през ноември, достигайки 3-годишен връх, подпомогната от поевтиняването на турската лира, което продължава да помрачава перспективите за потребителските цени, съобщи Bloomberg.
Годишната инфлация се ускори до 21,31% през миналия месец, което е забързване спрямо 19,89% през октомври и е над медианните 20,7%, прогнозирани от анализатори в анкета на Bloomberg. Месечната инфлация възлиза на 3,51% в сравнение с медианните прогнози за 3 на сто в друга анкета.
„Продажбите на турската лира започнаха през средата на ноември и съответно те не бяха отчетени напълно“ до данните от петък, казва ръководителят по проучвания на развиващите се пазари в Европа, Близкия Изток и Африка в MUFG Bank в Дубай Ехсан Кхоман. „Отражението на инфлацията през декември ще бъде значително по-лошо“, казва Кхоман.
Това са първите важни данни, които показват, че плановете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да стабилизира цените, като намали лихвите и остави лирата да се обезцени, имат обратен ефект. Според Ергодан понижението в стойността на лирата е цената, която трябва да се заплати, за да се превърне Турция в силен производствен център, като така страната ще се освободи от зависимостта си от краткосрочни чуждестранни средства, които влизат в икономиката, когато лихвите са високи.
Но поевтиняването на националната валута от 29% през ноември – най-големият месечен спад откакто Турция прие променлив режим на валутна размяна преди две десетилетия – предизвиква ръст в цените и напрежение в гласоподавателите, водейки до точно обратния резултат на това, което Ердоган се надява да постигне.
Лирата се обезцени с 0,5 на сто след данните в петък и се търгуваше с понижение от 0,2% срещу 13,7091 долара към 9:25 ч. българско време.
Цените на енергията бележат 32,14% годишен ръст през ноември спрямо 25,76% през предходния месец, въпреки че Турция продължава да субсидира природния газ и петролните продукти с цел намаляване финансовата тежест от увеличаващите се цени върху крайните потребители. Световният бум при суровините също допринесе за ръстта при производствените цени, където инфлацията достигна 54,6% – най-високото ниво от април 2002 г. насам според данни, събрани от Bloomberg.
Годишното поскъпване при храните, които държат дял от около една четвърт от потребителската кошница, се забавя на 27,11 на сто спрямо предходните 27,41%, но продължава да е над нивата от края на 2021 г., когато ръстът бе 23,4%.
Ускорението отвежда основния лихвен процент на Турция, коригиран спрямо инфлацията, до отрицателни 6,3%, което е една от най-ниските реални възвръщаемости сред нововъзникващите пазари. Насоката на паричната политика и липсата на постоянство за бъдещите решения бяха цитирани като причина от Fitch Ratings, след като агенцията намали перспективата по рейтинга на страната до негативна.
Ранният цикъл на облекчаване на политиките на централната банка и перспективите за допълнителни парични и фискални стимули на фона на предстоящите избори през 2023 г. „създават рискове за макроикономическата и финансовата стабилност и може потенциално да възобновят напрежението при външното финансиране“, посочват от Fitch Ratings.
