Някои митове датират от хилядолетия.
Този мит, ако изобщо е такъв, е от 1990 г. и малко повече от три десетилетия по-късно продължава да е основна причина за недоволството на руския президент Владимир Путин от отношенията между Москва и Запада.
Това е въпросът за разширяването на НАТО – незаздравяла рана, която отново е отворена в момент на най-лошите взаимоотношения между Русия и Запада от Студената война насам.
Този път в центъра на вниманието е не гневна тирада от страна на Путин, а доклад на базирания в Лондон мозъчен тръст Чатъм хаус. Публикуван на 13 май, той цели да разсее множество „митове и погрешни схващания“, които са формирали мисленето на Запада и са му попречили да установи „стабилни и управляеми отношения с Москва“.
Един от „митовете“ предизвика яростни дебати в онлайн пространството: „На Русия беше обещано, че НАТО няма да се разширява“.
„На СССР никога не е предлагана официална гаранция за границите на НАТО след 1990 г.“, пише Джон Лаф, научен сътрудник и автор на тази част от доклада. „Москва просто изопачава историята, за да помогне за запазването на антизападния консенсус у дома“.
Николай Соков, бивш руски дипломат, служил в Министерството на външните работи в Москва между 1987 и 1992 г., не е съгласен.
„Материалът на Чатъм Хаус е много лош – звучи като материал, изготвен от Идеологическия отдел на Централния комитет“ на Комунистическата партия на Съветския съюз”, каза той пред Радио Свободна Европа.
Според Джим Голдгайър, бивш член на Съвета за национална сигурност при президента Бил Клинтън през 90-те, поддръжниците на разширяването вярват, че са постъпили почтено, докато руският разказ е, че Западът е измамил Русия.
„Затова има хора, които искат да обвинят Запада, и такива, които искат да обвинят Путин.“, каза Голдгайър пред Радио Свободна Европа.
Извън дневния ред
Според много изследователи на Студената война генезисът на този разказ се корени в посещението на Джеймс Бейкър в Москва през 1990 г., когато той се среща със съветския лидер Михаил Горбачов. Тогава Бейкър е държавен секретар на САЩ при управлението на Джордж Буш,
Берлинската стена е вече паднала три месеца по-рано и западните лидери открито обсъждат дали Германия ще бъде обединена. И ако това се случи, дали сили на НАТО ще бъдат разположени в тогавашна Източна Германия – нещо, което ужасява Москва.
Според стенограмите, публикувани години по-късно от САЩ и Русия, Бейкър повдига темата с аргумента, че е по-добре обединена Германия да бъде в политическата и военната структура на НАТО, отколкото извън нея.
„В нито един момент от дискусията нито Бейкър, нито Горбачов не повдигат въпроса за възможното разширяване на членството в НАТО на други страни от Варшавския договор извън Германия“, твърди Марк Креймър, директор на Проекта за изучаване на Студената война в Центъра „Дейвис“ към Харвардския университет. Креймър пише в статия през април 2009 г., че въпросът е бил извън дневния ред както на Москва и Вашингтон, така и на останалите столици от Варшавския договор.
Според Стивън Пайфър, бивш посланик на САЩ, който по това време работи в Държавния департамент, САЩ, Франция и Великобритания, заедно с Германия, се споразумяват да не разполагат негермански сили на НАТО в бившата Източна Германия.
През 1999 г. НАТО приема три държави от бившия Варшавски договор – Полша, Чешката република и Унгария.
През 1999 г., години след обединението на Германия и изтеглянето на всички съветски войски от Източна Европа, НАТО приема три държави от бившия Варшавски договор – Полша, Чешката република и Унгария.
Десет години по-късно, в интервю за германския вестник „Билд“, Горбачов изразява недоволство, че Западът е измамил Москва.
„Много хора на Запад тайно потриваха ръце“, казва Горбачов, цитиран от „Билд“.
По-късно той сякаш се отрича, заявявайки, че темата всъщност никога не е била повдигана през 1989 или 1990 г.
„Темата за разширяването на НАТО никога не е била обсъждана през онези години”, казва той пред вестник „Комерсант“ през 2014 г.
Горбачов или негов говорител не бяха открити за коментар.
„Духът на договора“
Първият президент на Русия след разпадането на Съветския съюз, Борис Елцин, е бил предпазлив по отношение на разширяването на НАТО, но не се противопоставя на това, според разсекретени записки.
„Разбира се, осъзнаваме, че евентуална интеграция на източноевропейските страни в НАТО няма автоматично да доведе до това Алиансът да се обърне срещу Русия“, пише Елцин в писмо до президента на САЩ Бил Клинтън през септември 1993 г.
„Но е важно да се вземе предвид как нашето общество може да реагира на тази стъпка.“
Елцин се позовава и на гаранции, дадени на съветски представители по време на преговорите за обединението на Германия, като пише, че „духът на договора за окончателно уреждане… изключва възможността за разширяване на зоната на НАТО на Изток“.
Четири години по-късно, в опит да успокоят опасенията на Москва, НАТО и Русия подписват Учредителния акт на НАТО-Русия – политическо споразумение, в което наред с други неща се посочва, че „НАТО и Русия не се смятат за противници“.
През 2004 г. НАТО претърпява най-голямото разширяване в историята си, като приема още седем източноевропейски страни.
През 2004 г. НАТО претърпява най-голямото разширяване в историята си, като приема още седем източноевропейски страни, сред които България, Румъния и балтийските държави Естония, Латвия и Литва. Така за пръв път войски на член на НАТО могат да бъдат разположени само на 625 км от Москва.
През 2007 г., по време на Мюнхенската конференция по сигурността Путин обвинява НАТО и САЩ в двуличие.
„(…) това е сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие“, казва той. „Какво се случи с уверенията, които нашите западни партньори дадоха след разпускането на Варшавския договор?”
Година след речта на Путин, на среща на върха в Букурещ през 2008 г., НАТО отказва да предложи на Грузия и Украйна ускорен път за членство, но уверява двете страни, че все пак ще се присъединят към Алианса. Месеци по-късно Русия нахлува в Грузия, а през 2014 г. завзема и Крим. НАТО прекратява всякакви консултации с Русия.
Налагането на този разказ
Сред тези, които подхранват руските твърдения за дадено обещание, е последният посланик на САЩ в Съветския съюз Джак Матлок, който многократно настоява, както в показанията си пред Конгреса, така и неотдавна, че Горбачов е получил уверения, ако Германия се обедини и остане в НАТО, границите на НАТО да не се местят на изток.
Но Волфганг Ишингер, бивш германски посланик и заместник-министър на външните работи, казва, че в споразуменията за обединението на Германия, включително в договора от 1990 г., (т. нар. Договор 2+4), не се споменава разширяването на НАТО.
„Русия успява да налага наратива, че в замяна на приемането на обединението на Германия чрез Договора 2+4 им е било обещано да не се разширява НАТО“, казва Ишингер в имейл за Радио Свободна Европа.
„Русия се представя като жертвата“.
Според Соков най-големият проблем е, че разширяването на НАТО е можело да бъде „управлявано“, за да се сведат до минимум недоразуменията.
Пропуснат шанс?
Първоначалното разширяване през 1999 г. се случва по време на бомбардировките на НАТО над Югославия. Нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. e друго действие, което повдига въпроса за Москва.
Учредителният акт от 1997 г. е добронамерен, както и създаването на Съвета НАТО-Русия през 2002 г. , казва Соков. Той обаче твърди, че тези споразумения „никога не са работили“, тъй като Алиансът често предприема действия, които засягат руската или регионалната сигурност, без да се консултира с Москва.
„Силно вярвам, че беше възможно както да разширим НАТО, така и да избегнем конфликт. Шансът беше пропуснат“, каза той.
Но според други учени проблемът е основно в начина, по който Путин и Кремъл възприемат историята на разширяването на НАТО и по който я представят пред Русия и Запада.
„Схващането, че НАТО е дала и нарушила обещанието си да не приема нови страни членки в Източна Европа, е една от основните идеи, които движат руската представа за враждебния Запад“, казва Киър Джайлс, консултант и съавтор на доклада на Чатъм хаус.
И това изглежда няма да се промени скоро.
В статия за института „Брукингс“ през 2014 г. бившият посланик Пайфър прогнозира, че за Путин „предполагаемото обещание на Запада да не разширява Алианса несъмнено ще остане стандартен елемент от антинатовските му действия.”
