Именно заради подобни интерпретации през целия си живот съм се стремил да правя неща, за които нося лична отговорност. България не е място, където можеш да постигнеш съдружие просто така. Първо, ако има съдружие – то се подразбира, че е със задна мисъл. Второ, ако съдружието се развали – причината е неудовлетворен користен интерес, или най-малко страх, нещо скрито, нещо тайно, нещо глупаво или поне несъвършено. Нямам намерение да се хващам за писалката всеки път когато някой пожелае да интерпретира апела „За Републиката“. Подписах го без личен интерес, без съзнание, че правя нещо кой знае колко значимо. Направих го, защото мои колеги и приятели ме убеждаваха, че ще бъде добър повод за гражданска мобилизация в период, в който импулсите за промяна – и у властта, и в обществото доста затихнаха. Отказах се от подписа си по причина, която ясно изложих – не искам да нося отговорност за поведение и обвързване на мои колеги с хора, чиято обществена репутация е в ярко противоречие със смисъла на този апел „За Републиката“. Не желая да се обяснявам защо Дайнов направил едно, Тодоров друго, а Кьосев трето. Някой ще попита – е, ти не знаеше ли, че такъв риск съществува. Отговорът е прост – знаех, винаги е съществувал такъв риск. Затова обичам да правя неща, за които си нося сам отговорността. Сгрешил съм – извинете! Въпреки проблемния жанр – „оттегляне на подпис“ – направих това, което смятах за правилно в момeнта. Заявих желание да продължа да подкрепям и идеята, и свързаните с нея публични прояви – с моя лична отговорност. Това е всичко – от А до Я. Който смята, че има още нещо за изравяне – да копае надолу. България е страната на иманярите. Повечето от тях откриват само тленен прах от пренебрежими и дребни неща.
Огнян Минчев – Фейсбук
