ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 104, 1990 г.
ОДОБРЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
Едно съобщение на телевизионните агенции от Париж бе посрещнато със смесен оптимизъм в нашата страна. То гласи, че Европейският парламент, е одобрил споразуменията за търговия и сътрудничество на Европейската общност с България и Чехословакия. Както е известно, подписаните през май споразумения либерализират търговията, насърчават западните капиталовложения и предвиждат развитие на сътрудничеството в селското стопанство, екологията, здравеопазването и технологиите. Достигането на този етап на сътрудничество между нашата страна и Европейската общност не бе възможно, ако не бяха започнали да се развиват процесите на демократизация след 10 ноември 1989 година. Разбира се, за рухналата ни икономика бяха и са необходими решителни мерки за коренен поврат към либерализиране на стопанството и преминаване към пазарни механизми. А това при създалата се след 45 години тоталитаризъм обстановка трудно може да се постигне без финансова и друга подкрепа от западните развити държави. Ситуацията не се нуждае от коментар, още повече, че тя не патент само на България. В нашето положение в една или в друга степен се намират всички източноевропейски страни заедно със Съветския съюз. Според всички западни специалисти заменянето на плановата с пазарна икономика изисква наистина революционни промени – свободни цени, приватизация, създаване на финансов пазар, конвертируемост на валутите. След преговори между нашето правителство и Европейската общност на 8 май т.г. в Брюксел беше сключено споразумение за търговия и икономическо сътрудничество. Месец по-късно групата на 24-те изпълни препоръката на ЕО и включи в първоначалната си програма и България. На страната ни беше обещано да получи от бюджета на ЕО около 25 милиона екю безвъзмездно (около 30 милиона долара). Сега, след одобрението на Европейския парламент, кръгът се затвори. Остава да се изпълнят главните условия, свързани с демократичните принципи и прехода към пазарна икономика. Срещу това ще получим възможността за достъп до пазара на общността, за намаляване на количествените ограничения и включване в системата на митническите референции, за финансова помощ за икономическото развитие в преходния период към пазарна икономика. Приоритетните области за помощ от ЕО са за селското стопанство, здравеопазването, околната среда и техническото съдействие за счетоводната и данъчната система. Може да се каже, че западните развити страни имат добро отношение към промените в нашата страна. Разбира се, това изисква ответни действия, които трябва да се ръководят от нашето правителство с бърз рефлекс и добро ориентиране в обстановката. Макар да загубихме много ценно време, все пак още не е толкова късно, за да започнем най-после да изпълняваме една добре премерена и най-важното насочена към радикално обновяване на икономиката програма. Това ще повлече след себе си редица положителни за нас мерки от страна на международната общественост, които в края на краищата ще ни дадат възможност да излезем от дълбоката криза.
Христо ИГНАТИЕВСКИ
