Една седмица ще съм сам. Нора заминава при техните. Вече три дни ям боклуци – ще си сготвя нещо. Най-лесно е да си направя един боб. Умея му всички техники (макар и да го правя за пръв път), само изключително тъпите хора не знаят как се готви боб. Накисвам го от вечерта с един кочан царевица за късмет в живота. Събуждам се по обяд – котката Ивелина ми ближе петата, като по този начин набавя милиони микроорганизми за червата си.
[ad id=“225664″]
Правя кафе – едно за мен, едно за Ивчето и две за печката, защото е ясно, че половината ще го разлея. Само жените знаят кога нещо ще кипне; кога не ми се гледа мач, а ми се тупа килим; както и колко календарни дни ще правим секс един път в месеца. Изпиваме си кафетата с малко ракия за разредител. Слагам манджата на котлона. Включвам – след малко завира. Правя всичко професионално – изхвърлям първия боб и слагам новия в жълтата вода. Нарязвам лук, а кръвта попивам с потника си. Чуквам две яйца и добавям млякото. Всичко е готово – сега само трябва да чакам да се свари. С Ивето ще играем бридж-белот. Само на една жена може два пъти да ѝ дойде майорна терца на боята, която съм обявил. За съжаление котката не си изиграва добре картите и аз печеля. Сипвам ѝ от моята бира в паницата да се утешава. Лочи. На гозбата трябва да се долее вода. Хм… спрели са я, но добре че имам пълно шише в хладилника. Обаче как да закарам тенджерата до мивката – гореща е!? Мммм… с кърпата за ръце много ясно. Идва къса за дръжките, деба. Ще я отрежа малко с ножа… хм… пак идва къса. Събличам си потника, нося боба до мивката, изливам половината бутилка вода и го връщам на печката. Очевидно мъжкият мозък е по-развит от женския – винаги намира практични решения за проблемите. Жените са като Вселената – колкото повече ги опознаваме, толкова по-малко ги разбираме. Чакай, да си нагледам манджата.
[ad id=“263680″]
Ей… любимата ми звъни, ако не вдигнеш на момичето си, следва разрушителен скандал (обратното не е проблем). Ох… Ъп… Дявол го взел – телефонът ми пада в супата. Ще го извадя с решетъчната лъжица… я… и часовникът ми бил вътре… Манджата става страхотна – с Ивка се натъпкваме, а сетна гледаме обиколката на Франция легнали по гръб на дивана (Кавендиш печели етапа – доволни сме). Три дни плюскаме боб, образувайки богати газови находища в апартамента. Гозбата свършва. Ужасно ме мързи да измия тенджерата. Какво да измисля…? Ами да… решението е било пред очите ми… ще наготвя нов боб, за да не я мия. Отивам до магазина (няма асансьор, защото оправят нещо по интернета), купувам продукти и ги режа. Слагам манджата на печката. Виж ти… котлонът бил включен – забравил съм го от предния път. Грял е няколко дни, но поне е готов за употреба. Явно това е подсъзнателна хитрост от моя страна (абе, умното си е умно). Нора си идва. Първо се повдига на задните си люспи, за да се увери, че вкъщи не е имало катаклизъм. После ми се радва. „Норка, дай малко секс!” „Колко?” „Колко ли… ъмм… три литра!” „Уморена съм, не мога.” „Аре дай малко, ма… оуу!” „Оффф… айде… идвай с мен в банята.” Такива са жените – само онождане имат в главата.
[ad id=“236993″]
Какво тяло, братче! Вътре съм… любимата се гърчи в ръцете ми като настъпана стоножка – обладавам по стар стил… Вечерта пием ракия, хапваме от новия боб и си говорим. Мисля, че имам шанс за още един секс – да я закарам в спалнята, да я положа на операционната… да разгърна целия си голмайсторски потенциал – дръж са, Норо, комети ще падат. Оставям я още малко да си почине, сетне ще ѝ извадя душата с товарния влак. Тя обаче изведнъж се ококорва, очите набъбват като на стар бухал топките, а коремът ѝ издава звуци все едно е пресъхнал индустриален водопровод, на който са пуснали водата. Скача и почва да ми крещи без нищо – тая вечер щял съм да спя на дивана. Изчезва оттатък. С котката Ивелина се хващаме за тумбаците от смях
Никола Крумов
https://www.facebook.com/KrumovNikola/posts/1047448108643330
