Драгомир Николов
Странни пируети за европарите в земеделието се разиграха преди седмица. И въпреки че поправките в Закона за подпомагане на земеделските производители – внесени от депутати от ГЕРБ, но инициирани от Министерството на земеделието, бяха отхвърлени от парламента, текстовете им разкриват опит за концентриране на правомощия по отношение на европейските средства. Или поне такава е трактовката, която дават критиците на неслучилата се промяна. А инициаторите ѝ мълчат или се правят, че не е съществувала.
Основният мотив за поправка в Закона за подпомагане на земеделските производители безспорно е положителен – Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) най-накрая да влезе в Интегрираната система за наблюдение на еврофондовете (ИСУН). С това приемането на проекти по нея ще става по електронен път и ще се прекрати практиката консултантите да носят кашони с документи в регионалните офиси на Държавен фонд “Земеделие”. Освен това селската програма ще е далеч по-прозрачна, тъй като ИСУН позволява да се следи на месечна база темпът на усвояване на европейски средства – както общо за всяка отделна европейска програма, така и за отделните мерки във всяка от тях.
[ad id=“225664″]
Спорната поправка
Но освен текстовете за ИСУН с поправките се въвеждаше т.нар. „предварителен ранкинг”, или предварителна оценка на подадените проекти. Идеята е такъв ранкинг да се прави, когато проектите на кандидатстващите по дадена мярка на селската програма надхвърлят бюджета ѝ, а целта е още на тази фаза да се отхвърлят тези, които не отговарят на условията.
Дотук промяната звучи логично, но не и продължението – кой точно ще прави предварителната оценка на проектите. Записано е, че това ще са комисии, които ще се назначават от ръководителя на Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони или от директора на Държавен фонд „Земеделие”. В тази последователност.
Тук започват споровете. Управляващият орган на ПРСР е в Министерството на земеделието, а негов ръководител е заместник-министър, като в момента на този пост е Лозана Василева. Същото това министерство обаче изготвя наредбите, по които се одобряват проектите на бенефициентите по селската програма. Тоест съществува реален риск едни и същи чиновници да пишат правилата и след това да пресяват проектите съобразно тези правила. Още повече че в законовите поправки няма ограничения за това кои чиновници могат да влизат в комисиите за предварителен подбор на проектите.
До момента Управляващият орган на ПРСР пишеше наредбите, а отделна група чиновници, намиращи се в Държавен фонд „Земеделие”, одобряваха проектите на бенефициентите. Разпределението е закрепено в договор, подписан през 2007 г. между Държавен фонд „Земеделие” и Управляващия орган на програмата, чрез който е уредено делегирането на функции по прилагането на мерките на ПРСР на фонда. Това е възможно въз основа на чл. 66, параграф 2 от европейски регламент 1305/2013.
От ведомството на Румен Порожанов не отговориха на въпрос на „Икономист” дали промяната е съгласувана с Европейската комисия и получена ли е и кога нотификация за нея (тоест разрешение). Според източници на „Икономист” подобно разрешение не е искано.
[ad id=“225664″]
Критиките
„Предложени бяха революционни промени, на практика да се изземат функции от Държавен фонд „Земеделие” и да се позволи на Министерството на земеделието да преценява кои проекти ще влязат в класирането за финансиране и кои няма да влязат. Трябва да припомним, че досега министерството никога не се е намесвало в оперативната работа на фонда. Според акредитацията на европрограмата това е недопустимо, без да е съгласувано с Европейската комисия”, коментира пред „Икономист” депутатът от БСП и бивш зам.-министър на земеделието Светла Бъчварова.
По информация на Бъчварова около 300 човека във фонд „Земеделие” се занимават с договориране на проектите по ПРСР, а капацитетът на дирекция „Развитие на селските райони” в земеделското министерство е едва 50 човека. По този повод Бъчварова заподозря, че целта всъщност е била не да се ползва административният капацитет на министерството, а изборът кои експерти от фонд „Земеделие” ще влязат в комисиите да се прави не от неговия шеф Живко Живков, а от заместничката на Порожанов.
Според бившия зам.-министър, дори и ако беше приета от парламента, подобна промяна трябва да се съгласува с Брюксел, което отнема минимум 6 месеца и ще причини сериозно забавяне в изпълнението на селската програма.
Законът за управление на еврофондовете не изисква предварителна оценка на проектите, когато те надвишават бюджета по съответната мярка на Програмата за развитие на селските райони. Такава предварителна оценка не се изисква и не се прилага и по нито една друга европейска програма. От земеделското министерство не отговориха на въпроса какви са конкретните причини да се предлага подобен механизъм, тъй като досега напливът на проекти по инвестиционните мерки от селската програма винаги е надхвърлял в пъти бюджетите им. Тук се включват модернизиране на земеделските стопанства (по тази мярка основно се купува нова техника), модернизиране на преработвателни предприятия, проектите на млади фермери, парите за пътища и ВиК в селските общини и др.
„По време на обсъждането в земеделската комисия бе казано, че броят на проектите е голям и администрацията не може да се справи на ниво административна проверка на проектите, затова ѝ трябвало предварително пресяване. Ако се направи справка с останалите оперативни програми, като тази за Развитие на човешките ресурси или Конкурентоспособност, чудно ми е как там се прави административна проверка на 2000 – 3000 проекта, а фонд „Земеделие” не успява”, попита още риторично Бъчварова.
Предварителното отсяване на проектите от министерството не се одобрява и от ДПС. „Категорично не може да се съгласим. Не е ясен механизмът за ранкирането и възможностите за обжалване. Има открито отнемане на права на Фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция. Не е ясно разписана процедурата по назначаване на комисия по предварителна оценка на проектите. Има предпоставки за двояко тълкуване, които ще се отразяват на бенефициентите”, каза от парламентарната трибуна депутатът от ДПС и бивш зам.-министър на земеделието Бюрхан Абазов.
[ad id=“225664″]
Обясненията
В отговор на критиките на опозицията вносителят Запрян Янков от ГЕРБ каза: „Приложените текстове бяха предложени от Министерството на земеделието и храните. Някои ще бъдат извадени, други коригирани и прецизирани между четенията, за да се стигне до законопроект, който да е в полза на всички земеделски производители”.
Най-странен е единственият отговор от земеделското министерство за промяната по същество. Спорният текст в отхвърления законопроект гласи: „В едноседмичен срок след приключване на прием ръководителят на Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. или изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, назначава комисия, която извършва предварителен подбор на проектните предложения по съответната мярка или подмярка”. В отговора на министерството до „Икономист” се казва следното: „В Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители няма предложен текст, съгласно който предварителната оценка се извършва от комисии, назначени от Ръководителя на Управляващия орган. Разписана е процедура за извършване на предварителна оценка на проектните предложения, която оценка се извършва от комисия, назначена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Всъщност земеделското министерство се оказва единственото, което чете избирателно текста на законопроекта. Освен депутатите от администрацията на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев също не отричат включването на Управляващия орган на ПРСР в подбора на комисиите за проектите, въпреки че не откриват възможен конфликт на интереси. Според юристите на Дончев „идентифицирането на риск относно акредитацията на Разплащателната агенция при наличие на потенциалната възможност експерти, участвали в изготвянето на наредбите, впоследствие да одобряват проектите, е правно необосновано. Не е налице нормативно основание, съгласно което може да се счита, че посочените обстоятелства поставят в конфликт двата процеса”. И още: „Наредбите като нормативен акт се издават от орган на изпълнителната власт (министъра на земеделието и храните) след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Окончателното одобряване или отхвърляне на проектни предложения се извършва от съответния административен орган, а не от експерти, участвали в комисиите по оценка”. Последното обяснение е чисто формално, тъй като както министърът на земеделието подписва наредбата, изготвена от конкретни експерти, така и шефът на фонд „Земеделие” одобрява проектите, които са одобрени от съответната комисия от експерти.
[ad id=“225664″]
Още спорни норми
Най-абсурдните промени предвиждаха отпадане на тавана върху евросубсидиите за земя въпреки решението на Брюксел за целия ЕС, че фермерите не могат да получават повече от 300 000 евро годишно. Целта бе да се сложи край на практиката субсидиите за ниви да раждат евромилионери. Друго предложение беше да отпадне и текстът за т.нар. “преразпределително плащане”, според който фермерите получават допълнителна субсидия за първите си 300 декара. Това бе стимул за по-дребните земеделци. Предлагаше се да отпаднат и евросубсидиите за най-малките фермери, които обработват до 10 декара и можеха да получават от 500 до 1250 евро за стопанството си. „Категорично сме против промените в директните плащания. Ние предложихме през 2013 г. като основен приоритет малките земеделски стопанства, малки фермери и онеправдани сектори като плодове, зеленчуци, животни и тютюн да получават допълнителни средства”, коментира депутатът от ДПС Бюрхан Абазов.
От Министерството на земеделието до редакционното приключване на броя не отговориха на въпроса на „Икономист” защо се е предлагало да отпадне таванът върху евросубсидиите. Мариела Йорданова от Асоциацията на зърнопроизводителите заяви, че тези промени не са съгласувани с членовете им. Същото посочи и Мариана Милтенова от Съюза на градинарите. „Не се учудвам от тези предложения. В земеделието има не едно и две лобита”, коментира Милтенова. И
Кой как гласува
В крайна сметка спорният законопроект бе отхвърлен на първо четене в пленарна зала, след прегласуване, със 74 гласа „за”, 70 „против” и 19 4 „въздържали се”. Всичките 71 депутати от ГЕРБ в залата бяха „за”, но според източници на „Икономист” и част от управляващите депутати са били против проекта, затова не са влезли в зала при гласуването, дори и при обявено прегласуване. Така са дали възможност с гласовете на опозицията текстовете да бъдат отхвърлени. Промяната в част от парламентарната група на ГЕРБ настъпила, след като срещи с депутатите провел сегашният шеф на фонд „Земеделие” Живко Живков, твърдят източниците на „Икономист”.
[ad id=“225664″]
Забавяне в усвояването на средства
Заради присъединяването на селската програма към ИСУН земеделското министерство отложи от един до два месеца няколко приема по Програмата за развитие на селските райони, общо за 310 млн. евро. Сред тях са едни от най-атрактивните мерки – „Създаване на стопанства за млади фермери” и „Инвестиции в преработка”, отсрочени от септември за ноември т.г. След отпадането на законопроекта в пленарна зала се очертава още по-голямо забавяне. Затова в министерството се обсъжда възможността само текстовете за ИСУН да се вкарат в преходните и заключителните разпоредби на Закона за посадъчния материал, който в момента върви в парламента, съобщи за „Икономист” източник от дирекция „Развитие на селските райони” във ведомството.
Не съществува риск от загуба на средства по ПРСР, коментираха от земеделското министерство пред „Икономист”. Програмата беше одобрена от службите на ЕК през май 2015 г. и изпълнението на бюджета по нея ще се следи за първи път през 2018 г., по правилото „N+3“. Средствата в бюджета за 2015 г. са 502,8 млн. евро, като към октомври т.г. са разплатени 321 млн. евро. От ведомството на Румен Порожанов обещават, че до края на 2018 г. ще бъдат разплатени всички оставащи средства от бюджет 2015 на селската програма.
[ad id=“225664″]
Текстът е публикуван в новия брой на „Икономист“ от 27 октомври, който може да купите в разпространителската мрежа в страната.
